Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
— Разбира се. Благодаря ви, че ми отделихте време.
— Не знам дали ви помогнах с нещо.
— Помогнахте ми. Много.
Тя прибра бележника в чантата си и я преметна през рамо.
— Продължавайте да пишете. Има смисъл — каза отецът.
Лейла се усмихна, махна за довиждане и се обърна да си върви.
— Още един интересен факт за статията ви — подвикна отецът след нея. — Хитлер е бил вманиачен на тази тема. Релинкур. Сформирал екип от учени, които да разследват историята, да разберат какво е намерил Релинкур и какво е станало с него. Бил убеден, че става въпрос за някакво тайно оръжие, което може да използва срещу евреите. Така поне се говори. Но, както ви казах, Релинкур привлича какви ли не хора. Желая ви всичко най-хубаво, госпожице Ал Мадани.
Той й кимна, скръсти ръце зад гърба си и пое към католикона.
Луксор
— Ало? Ало? Обажда се инспектор Юсуф Халифа от египетската полиция. Мисля, че говорихме с вас… Халифа. Не, Халифа. Халифа. Точно така. Опитвам се да намеря някой, който да ми помогне по един случай със замесен израелски гражданин. Моля? Не, аз работя по този случай… Говорите ли английски? Моля?… Да, добре, ще изчакам, благодаря, благодаря.
Халифа притисна слушалката с рамо, извади цигара от пакета пред себе си и цъкна разочаровано. Вече цял час безуспешно се опитваше да издири някой в израелската полиция, който да му помогне с подробности за Хана Шлегел, прехвърляха го от отдел на отдел, от кабинет на кабинет, докато накрая стигна дотам, откъдето беше започнал — в главната дирекция на Израелската национална полиция в Йерусалим, и до някаква жена, която не говореше английски, да не говорим пък за арабски. Имаше отчетливото усещане, че понеже беше египтянин, го вземаха не толкова на сериозно, колкото биха взели например някой американец или европеец. Запали цигарата, дръпна дълбоко и ядосано издиша облак дим, заслушан в тишината от другата страна на линията.
— Ало? — извика, защото си помисли, че може да са му затворили. — Ало?
— Казах ви да изчакате — сопна му се жената от другата страна, сякаш се караше на непослушно дете. — Ако обичате.
Линията отново замлъкна.
— По дяволите — измърмори Халифа и задъвка филтъра на цигарата си, стиснал зъби от яд. — Опитвам се да ви помогна, за бога. Опитвам се да ви помогна, жено!
Дръпна още веднъж, облегна се на стола си и се загледа в избелелия плакат със стъпаловидната пирамида на Джосер на отсрещната стена. След това сведе поглед към бюрото си, където беше подредил предметите, взети от къщата на Янсен — диапозитива, поканата, завещанието и пистолета. Липсваше единствено кюлчето злато, беше го дал на някой си Мохамад Хасун, финансов експерт в банка „Мист“, който му беше обещал да намери информация за щампованите на повърхността му орел и свастика.
От всички останали предмети най-непосредствено информативно се беше оказало завещанието на Янсен. В него имаше подробни инструкции за продажбата на имотите и вещите на мъртвеца, приходите, от които трябваше да се дарят на различни индивиди и организации, включително на персонала на „Мена-Ра“, на икономката на мъртвия, на Египетското градинарско дружество, на Луксорския музей и, донякъде странно, на ветеринарната болница „Брук“ за лечението на коне и магарета.
Най-голямата част от средствата — чиято стойност, доколкото Халифа разбра, възлизаше на приходите от продажбата на имотите — трябваше да отиде при някои си Антон и Инга Грац за „подкрепа на каузите, толкова скъпи на всички ни“. Управителката на „Мена-Ра“ Карла Шоу беше споменала някакво семейство приятели на Янсен, в което мъжът се казваше Антон, и Халифа предположи, че става въпрос за същите хора. По-интересното беше, че адресът на улица „Ораби“ №16, който в завещанието беше споменат като този на семейство Грац, се намираше в квартал „Ел Маади“ в Кайро. Номерът, фигуриращ толкова често в разпечатката от телефона на Янсен, беше в същия квартал, и след като провери в египетската телефонна компания точното му местонахождение, Халифа откри, че се намира буквално от другата страна на улицата пред блока, в който живееха господин и госпожа Грац, което навеждаше на мисълта, че именно с тях беше говорил толкова често Янсен. Следващата проверка разкри, че семейство Грац нямаха телефон — и сигурно затова използваха обществения, — поради което Халифа се свърза със съседите им в блока и ги помоли да оставят съобщение под вратата им, с което настояваше незабавно да се свържат с луксорската полиция. Досега не беше получил отговор.