Последната тайна на Дома Господен

От останалите предмети пистолетът бе идентифициран от експерта по оръжията в управлението господин Салах като деветмилиметров „Валтер“ Р38, полуавтоматичен — нещо, което в наши дни явно не се срещаше често, въпреки че според Салах беше доста търсено от колекционерите. „Валтер“ Р38 беше официалното армейско оръжие през Втората световна война. Пистолетът беше поддържан чист и смазан, и беше в идеално състояние, а осемпатронният му пълнител беше пълен. Както повечето аспекти от живота на Янсен тази информация повдигна повече въпроси, отколкото отговори.

Не му беше останало време да провери последните две неща — поканата и диапозитива, и затова сега се наведе, вдигна ги на светлината и дръпна от цигарата, като с лявата ръка продължаваше да крепи телефонната слушалка. Изображението на тъмния и тесен вход на гробница в основата на отвесната скала не му говореше нищо и след като известно време го гледа и се чуди дали има нещо общо със случая, го остави на бюрото и взе поканата. Изчете я бавно, учуден, както и първия път, когато го беше направил, от липсата на логика очевидно образован и интелигентен човек като Янсен да има нещо общо с подстрекатели като шейх Омар Абд ел Карим. Написа си бележка да провери събранието, което рекламираше поканата, и телефонът най-после оживя.

— Говорихте ли с израелското посолство в Кайро?

— Израелското посолство в Кайро ми даде телефона ви — отвърна Халифа, размаза цигарата в пепелника и се опита да не загуби самообладание.

Жената отново го остави да чака, този път само четвърт минута, след което го попита дали знаел последния известен адрес на убитата, или по-скоро „мястото, където била живяла, преди да умре“, което той прие за едно и също нещо. Взе от бюрото досието на Шлегел и прелисти до нужната страница.