Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
Цялата история изглеждаше извънредно неубедителна. Но въпреки липсата на сериозни доказателства и въпреки съмненията, че някой я е пратил за зелен хайвер, колкото повече четеше, толкова повече се запалваше. Въпреки оскъдните си познания в областта на средновековието разбра, че ако й бяха изпратили копие от автентично писмо — макар вероятността да беше малка, — оригиналът беше изключително важен и ценен исторически документ, доказващ не само, че Релинкур е действителна личност, но и че наистина е намерил под църквата някакво неназовано съкровище.
Но онова, което разпали журналистическия й апетит и което го подхранваше и сега, беше не толкова перспективата да хвърли светлина върху някаква загадка с деветвековна давност, колкото и интересна да беше тя, а по-скоро връзката между нея и настоящите събития. „Разполагам с информация, която би могла да се окаже безценна за него в борбата му с ционистките потисници… Информацията, за която говоря, е неразривно свързана с приложения документ.“ Как историята на Уилям дьо Релинкур би помогнала на човек, като Ал Мулатам? Защо една средновековна легенда би имала отношение към съвременна Палестина? Какво свързваше миналото с настоящето? Това бяха въпросите, които занимаваха съзнанието й. Беше нещо важно. Усещаше го. Нещо голямо. Но й трябваше още информация. Още факти. Още парчета от пъзела.
— Той тук сега.
Тя вдигна поглед. Младият православен свещеник се беше надвесил над нея все още с метлата в ръка.
— Отец Сергий. Дошъл.
Той посочи католикона зад гърба й, където един много дебел мъж в черно расо и вързана на опашка сива коса нагласяше стълба в ъгъла между стената и една колона. Лейла благодари на свещеника, стана и закрачи към мъжа, като стигна до него точно когато той се качваше на първото стъпало на стълбата.
— Отец Сергии?
Той погледна надолу.
— Аз съм Лейла ал Мадани. Журналистка съм. Мой приятел ми подсказа, че може би ще ми помогнете във връзка с една история, която разследвам.
Отецът я изгледа с ясните си очи и стъпи обратно на каменния под. Лицето му беше кръгло и добродушно, набръчкано и наполовина покрито с буйна сива брада. Лейла забеляза, че под расото си е обул чорапи, сандали и торбести лилави панталони.
— Казват, че знаете всичко за тази църква — добави тя.
Той се усмихна.
— Приятелят ви малко е прекалил с хвалбите по мой адрес. Никой не знае всичко за Църквата на Божи гроб. Аз съм тук от трийсет години и предполагам, че само съм одраскал повърхността на това знание. Това е едно… извънредно предизвикателно място.
Гласът му беше плътен и звучен, а английският му идеален. Около него се носеше сладникав аромат или от одеколона му, или от пропитото с мирис на тамян расо.
— Какво ви интересува? — попита той.
— Опитвам се да разбера нещо повече за някой си Уилям дьо Релинкур.
Отецът се усмихна още по-широко и замислено поглади брадата си.
— Уилям дьо Релинкур, значи? И защо ви е да знаете за него, чудя се?
Лейла сви рамене.
— Просто провеждам журналистическо разследване. Загадките на Йерусалим. Популярна тема.
— Не се вписва много в обичайния ви жанр.
Свещеникът забеляза озадаченото й изражение и се разсмя.
— О, знам коя сте, госпожице Ал Мадани. Тук не сме чак толкова откъснати от света. Доста ваши статии съм изчел през годините. Много сте… праволинейна. Не прощавате на израелците и една простъпка. Но не помня да сте проявявали някакъв интерес към средновековната история.
— Реших да се пробвам — отговори уклончиво. Не й се щеше да разкрива твърде много информация. — Само да го напиша и веднага започвам пак да громя израелците.
Отецът се разсмя още по-силно, а веселият му поглед говореше, че е наясно с намеренията й, но те не го тревожат особено.
— В такъв случай ще ви помогна да си довършите статията колкото може по-бързо — каза той, остави на мира брадата си и положи ръка върху огромния си корем. — Не бива да оставяме израелците да тънат в самодоволство, нали така? Но имайте предвид, че ще поискам от вас нещо в замяна.