Последната тайна на Дома Господен

Лейла си записа нещо в бележника.

— Според вас историята е вярна, така ли?

Отец Сергии сви рамене.

— Кой знае? Няма никакви веществени доказателства, които да я подкрепят, но няма и причина да бъде отхвърлена. Вениамин е бил изключително скрупульозен хроникьор. Не се е занимавал с митове, легенди и каквито и да било бабини деветини. Винаги е проверявал източниците си. Аз му вярвам.

Група японски туристи влезе в ротондата и светкавиците на фотоапаратите им озариха вътрешността й. Лейла кръстоса крака и подпря бележника на коляното си.

— Което води до очебийния въпрос. Ако разказът на Вениамин е достоверен, какво в действителност е открил Уилям? Какво ще да е било това… — Тя сведе поглед към разпечатката. — Това „съкровище с неизмерима сила и красота, невиждана у дотогава познатите съкровища“?

Отец Сергии се усмихна, вдигна ръка и се заигра с ластика на опашката си.

— Както казвате, очебиен въпрос. Но на който, боя се, не мога да ви отговоря. Макар да смятам, сама ще откриете, че не е било извънземен кораб.

Той се засмя, измъкна ластика и се опита да приглади косата си. Двете жени излязоха от едикулата, приключили с молитвите си, а японските туристи започнаха да влизат по трима-четирима в ограниченото й пространство. Хоровото пеене, което Лейла беше чула, когато влезе, беше спряло и в момента кънтяха само отгласи от говора на туристите, сякаш камъните на църквата си шепнеха нещо.

— Не — повтори отец Сергии, след като остана доволен от прическата си и отново сложи ръце на корема си. — Имам представа какво е открил Уилям дьо Релинкур точно колкото хилядите други хора, които са нравили догадки по въпроса през последните деветстотин години. Може би някаква древна реликва или пък костите на някой от първите светци, а може би съкровище от първоначалната византийска базилика — каквото ви харесва. Ние просто не знаем.

Лейла почукваше с химикалката по бедрото си.

— Казвате, че няма материални доказателства. Няма нищо в самата църква.

Той поклати глава.

— Ако Уилям дьо Релинкур някога е бил тук, то той не е оставил следи.

Лейла се почеса с химикалката по веждата.

— А какво има под нас? Какво е имало, когато Релинкур е строил?

Отецът се загледа в купола, забарабани с пръсти по корема си, след което се надигна, махна на Лейла да го последва и мина през входа на ротондата, откъдето се откри добър изглед към едикулата и главния вход на църквата.

— Една бърза обиколка — каза той. — Просто за да ви дам представа.

Разпери ръце, като имаше предвид сградата, в която се намираха.

— Когато Христос е бил разпънат на кръста, поне доколкото знаем, цялото това място е било извън градските стени, а те са се намирали на около стотина метра по на юг. — Той кимна във въпросната посока. — Според Библията и ранните християнски автори Голгота, хълмът, където се е състояло разпъването на кръст, е бил ей там. — Той посочи издигнатия олтар, покрай който Лейла беше минала на влизане. — А ето там е имало изоставена кариера, в която някои богати евреи си издълбавали гробници. — Ръката му махна в обратната посока към едикулата. — Именно в една от тези гробници, собственост на Йосиф Ариматейски, е било положено тялото на нашия Господ.