Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
Бен Рои прехвърли слушалката в лявата си ръка, а с дясната бръкна в джоба си за манерката.
— Е, и?
— Името на жертвата е Хана Шлегел. Била е убита през 1990-а.
Бен Рои изсумтя.
— И чак сега ли го разследвате?
— Не, не, не ме разбрахте правилно. Тогава го разследвахме. Имаше осъден. Но сега се появиха нови доказателства и отворихме случая.
Бен Рои отвори манерката и дръпна щедра глътка.
— Осъдили сте невинен човек, така ли?
Беше по-скоро обвинение, а не въпрос. Обвинение в професионална некомпетентност. Халифа стисна зъби.
— Точно това се опитвам да разбера.
Бен Рои дръпна още една глътка.
— И какво искате от мен?
— Опитвам се да получа… как се казваше?… някаква по-стара информация за жертвата. Професия, семейство, приятели, интереси. Нещо, което да ми помогне да намеря мотива за убийството.
— И?
— Моля?
— Защо се обаждате на мен?
— А, разбирам. Ами, жертвата е живяла на — Халифа погледна досието пред себе си. — Улица „Ор Ха Чаим“. Номер четирийсет и шест, апартамент четири. Казаха ми, че този адрес е… как се казваше?… под грижата на вашето управление.
Бен Рои седна и започна да си разтрива слепоочията със свободната ръка. Ега ти! Само това му липсваше, да участва в някакво си съвместно разследване с парцалоглавец. Аматьори. Шибани аматьори. Изобщо не трябваше да вдига телефона.
— В момента съм зает — изръмжа грубо. — Звъннете ми по-късно.
— По-късно днес ли?
— Другата седмица.
— Боя се, че не мога да чакам толкова. — Халифа разбра, че го мотаят, и не възнамеряваше да поддава. — Дали не може да ми помогне някой ваш колега? — „Някой професионалист“ — дощя му се да добави. Който поне малко си върши работата. — Или да се обадя на началника ви?
Бен Рои се намръщи още повече. Гаден арабски путьо! Отдръпна слушалката от ухото си и се изкуши да я затръшне. Долови обаче, че няма да се отърве толкова лесно. Защо изобщо беше вдигнал телефона?
— Инспектор Бен Рои? — отекна в слушалката гласът на Халифа.
— Да, да — изръмжа Бен Рои, дръпна последна глътка от манерката и зави капачката. — Добре, я ми кажете пак името и адреса.
Взе химикалка и започна да записва това, което му диктуваше Халифа.
— И кога казахте, че е била убита?
— На десети март 1990. Мога да ви изпратя записките, ако това ще ви помогне.
— Няма нужда — каза Бен Рои, като си даде сметка, че с колкото повече информация разполага, толкова повече работа щеше да се наложи да свърши. Един-два телефона, посещения на бившия адрес на жената — и стига толкова. А ако не стигаше, ами, проблемът си беше на арабина. В крайна сметка той беше забъркал кашата.
— Трябва да ви кажа, че основният ни заподозрян по този случай се казва Пиет Янсен. Ако успеете да откриете някаква връзка между него и Хана Шлегел, ще е добре. Това е…
— Да бе, да. Разбрах. Пиет Хансен.
— Янсен — повтори Халифа, вече, без да прикрива раздразнението си. — Я… Н… С… Е… Н. Разбрахте ли?
Бен Рои стисна юмрук и изръмжа:
— Разбрах.
Халифа ядосано дръпна от цигарата си и я загаси в пепелника.
— Ще ви продиктувам моите данни.
— Добре — наежи се Бен Рои.
Халифа му ги продиктува.
— А вашите?
Бен Рои му даде имейла си.
— Мобилен телефон нямате ли?
— Нямам — отвърна израелецът и погледна нокията си.
На Халифа му стана ясно, че го лъжат, но не видя никакъв смисъл да спори и просто каза, че ще бъде много признателен, ако Бен Рои се заеме със случая възможно най-спешно.
— Разбира се — изръмжа израелецът.
Настъпи мълчание, линията, която ги свързваше, сякаш припукваше от взаимната им неприязън. Бен Рои каза, че ако това било всичко, имал и друга работа. Халифа му благодари сковано и понечиха да затворят телефоните.
— Само още един въпрос — отекна гласът на Халифа. „Ега ти“ — изруга наум Бен Рои.
— Да?
Халифа прелистваше бързо папката пред себе си.
— Не разбирам едно нещо. На ръката на жертвата. Имало е… как се казваше?… татуировка.
— Татуировка ли?
— Да.
Халифа стигна до черно-бялата снимка на ръката на мъртвата жена и я вдигна пред очите си.