Последната тайна на Дома Господен

— След това пък дойдоха някакви американци, които мислеха, че е открил портал към друг свят.

— Светите вардияни на космическия портал ли? — усмихна се Лейла.

— Чували ли сте за тях?

— Видях им сайта.

— Ненормални. Абсолютно ненормални. Имаме си даже един стар евреин, дето идва тук всеки ден, защото си мисли, че Релинкур е открил Десетте Божи заповеди или нещо такова. Единственият евреин, който съм виждал да идва тук. Застава пред едикулата и се моли, като че ли е Стената на плача, горкият. Всеки ден.

Отецът се беше изправил на предпоследното стъпало, клатушкаше се и се опитваше да достигне резето на прозореца. Три пъти се изплъзна прътът, преди най-накрая да закачи резето и да отвори прозореца. Лейла имаше неприятното усещане, че отецът всеки миг ще падне право върху нея. Но той успя да се закрепи, хвана се за ръба и изчака гълъбите да намерят прозореца и да излетят навън. Веднага след това бутна резето със закачената на върха на пръта кука, затвори прозореца и слезе, дишайки тежко.

— Трябва да си купим по-висока стълба — изпуфтя, остави пръта на пода и си изтупа расото. — Непрекъснато им повтарям. Ама католиците казват, че сме нямали нужда, сирийците твърдят, че не можем да си го позволим, а арменците и коптите спорят дървена ли трябва да бъде или метална, и никой нищо не прави. Повярвайте ми, в сравнение с тях онези от шайката на Релинкур са образец на здрав разум и мъдрост. Искате ли чай?

Тя отказа и двамата се върнаха обратно в ротондата. Две облечени в черно жени, едната възрастна, другата млада, бяха коленичили в гъмжащата от туристи едикула, държаха в ръцете си свещи и се молеха. Младият гръцки свещеник не се виждаше никъде.

— Е — каза отецът и й посочи скамейката, на която беше седяла преди малко, — вие си изпълнихте вашата част от сделката и сега искате да ви разкажа за Уилям дьо Релинкур. Не знам дали ще съм ви от полза, но питайте. Ще се опитам да ви помогна с каквото мога.

Лейла извади бележника и химикалката, преметна крак върху крак, подпря бележника на коляното си и вдигна химикалката.

— Първо искам да ви попитам за източниците. Търсих в интернет и доколкото разбрах, Релинкур се споменава само от двама средновековни автори: Уилям Тирски и… — Тя прелисти записките си и затърси името на еврейския пътешественик.

— Вениамин Туделски — каза отец Сергии.

— Точно така. Знаете ли тези откъси?

— Е, не наизуст, но съм ги чел. Но доста отдавна, имайте го предвид.

Лейла се наведе и извади от чантата си измачкан лист хартия.

— Снощи ги разпечатах.

Подаде му листа. Той го наклони леко към светлината и го зачете. След като свърши, й го върна.