Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Чак тогава Ксандер разбра. Листчетата на молителите бяха предавани на боговете. Чудеше се как ли Деметра ще разбере какво точно е искал богомолецът от нея по прахта.
Той излезе от храма и видя Макаон - лечителят, който се грижеше за него. Ксандер го повика и мъжът извърна глава. Беше висок и прегърбен, с къса тъмна коса, оредяваща по слепоочията. Очите му изглеждаха изморени.
- Виждам, че днес си по-добре, Ксандер - каза той.
- Да.
- Не се претоварвай. Все още оздравяваш.
- Няма. Можеш ли да ми кажеш къде е стаята ми?
Макаон се усмихна.
- Домът е като лабиринт. Нужно е време човек да се научи да се ориентира из него. Разчиташ ли символи?
- Съжалявам, не.
- Ти си в Огън седем. Всяка сграда е белязана с различен символ, а всяка стая - с номер. - Той посочи най-близката врата. - Първият символ на вратата показва елемента, на който е кръстена съответната част. - Ксандер се загледа в образа на дървото. - На какво ти прилича това?
- На лък - отвърна той.
- Предполагай, че може и да е така - съгласи се Макаон. - Всъщност полукръгът е чаша. Така че тази сграда е Вода. Знакът под него е номерът на стаята. На север е Земя, символът там е пълен кръг, защото всичко идва от земята и се връща в нея. Огън е точно от другата страна на градината и на всяка врата ще видиш друг полукръг, обърнат надолу върху права линия. Това представлява изгряващото слънце. Въздух е сградата отляво. На нейните стени има друг полукръг, издигнат нагоре като платно, опънато на вятъра.
- Благодаря ти. А как боговете разбират кой е целунал папируса?
Макаон се усмихна.
- Боговете виждат всичко, Ксандер. Те знаят какво има в сърцата и умовете ни.
- За какво изобщо са им тогава папирусите?
- Важен е ритуалът на почитта. Доказателство за уважение и възхищение. Ще поговорим за това утре, като те посетя. А сега трябва да се захващам с работата си. - Макаон стана. - Ако искаш, се разходи наоколо. Но се опитай да не пречиш на хората.
Ксандер прекоси празната в момента градина и намери стаята си. Чувстваше се ужасно изморен и слаб. Успя да стигне до леглото си с треперещи крака и легна. В очите му стаята се движеше като палубата на кораб. Докато лежеше, чу как врата се отваря и в полезрението му се появи фигура.
Хеликаон.
Ксандер се опита да стане.
- Стой си така, момче - каза Златния и седна на ръба на леглото.
- Благодаря, господарю.
- „Ксантос” скоро ще отплава за Дардания. Макаон смята, че трябва да останеш тук през зимата. Казва, че ще ти е нужно време да възстановиш силите си.
Ксандер не отговори. Беше едновременно успокоен и разочарован. Приятно му беше да е част от екипажа, но се боеше от нова битка, освен това още виждаше горящите мъже нощем в кошмарите си.
Хеликаон сякаш прочете мислите му.
- Наистина съжалявам, че първото ти пътуване беше изпълнено с толкова трагедии. Одисей ми каза, че си видял Зидантас, докато си страдал от треската.
- Да, господарю. Всички бяха на плажа и той седеше встрани заедно с още неколцина. Един от тях беше Епей.
- Епей умря в битката - каза Хеликаон. - Зидантас каза ли ти нещо?
- Да. Заръча ми да мисля за живота и да се върна в Троя. Исках да отида с него, но той ми обясни, че го чака тъмен път. Помоли ме да предам на дъщеря му Тея, че е донесла огромна радост в живота му.
Хеликаон поседя смълчан няколко секунди.
- Мисля, че това не е било сън, Ксандер - каза той накрая. - Вероятно е било истинско видение. Ще оставя злато на храма, за да платя за престоя ти. Напролет още ще имаш място сред моя екипаж, но искам да свършиш нещо за мен в замяна.
- Всичко, господарю.
- Аргуриос е тук. Бил е ранен и ми казаха, че умира. Искам да го посетиш и да се грижиш за него. Наех и други хора да бдят над него и да попречат на убийците да довършат започнатото. Ще го направиш ли за мен?
- Да, господарю, но Аргуриос не ме харесва.
- Много ще съм изненадан, ако той харесва, когото и да е.
- Какво да сторя?
- Той отказва да яде и пие. Затова му носи храна и вода.