Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
На него имаше кана с вода и чаша, а до тях - филия хляб и парчета подсолена риба. Слугата го изостави, без да каже и дума и Карпофорус се нахрани. Все повече и повече харесваше Хеликаон. Той беше благородник, който се грижеше за добруването на онези, които му служеха. Сигурно беше погледнал през някой от горните прозорци и го бе видял, че чака. Подобен човек щеше да бъде приветстван от Бащата на всичко, когато Карпофорус пратеше духа му при него. Всъщност, мислеше той, убийството на Хеликаон бе в известна степен дар за мъжа.
Наслаждавайки се на тази мисъл, той се облегна и отново задряма, спомняйки си за първия човек, когото уби. Беше инцидент. Карпофорус работеше в каменоломната. Острието на длетото му се строши и изхвърча. Заби се в гърлото на мъжа, работещ до него и уцели артерия. Човекът умря в гърчове сред праха на мината. Тогава той се ужаси, но един жрец скоро го успокои. Думите му още спохождаха убиеца в трудни моменти:
- Хадес, владетелят на мъртвите, знае мига на раждането ни и деня на нашата смърт. Писано е, че всеки има само толкова време, колкото той му даде. И когато това време свърши, тялото му се връща при земята.
- Значи всеки умира само като му дойде времето?
- Именно.
- Тогава Владетелят на мъртвите ме е използвал да отнема живота на онзи работник?
- Да, моето момче, точно така. Затова не бива да се чувстваш виновен.
Вината бе последното, което чувстваше. Младият Карпофорус бе въодушевен. Той бе докоснат от боговете и в онзи миг се беше превърнал в слуга на Хадес. Това бе най-великият миг в живота му и промени съдбата му завинаги.
Отново се замисли за Хеликаон. Не можеше да го убие днес, защото Ониакус го бе нарочил за телохранител на Златния. За да стои близо до него, той се бе присъединил към екипажа в Кипър и като всеки друг положи клетва за вярност. Подобни неща не можеха да се отхвърлят с лека ръка, затова и той се би яростно рамо до рамо с Хеликаон в битката при Залива на сините сови.
Но не можеше да отлага още дълго. Празненството на Деметра бе утре вечер. По-късно днес щеше да напусне кораба, за да може да убие Златния на следващия ден.
Удовлетворен от решението си, той се изтегна на пейката и потъна в сън без сънища.
Хеликаон влезе в царския мегарон - обширна зала, в която много хора чакаха да изложат молбите си пред царя. Имаше търговци и дори обикновени селяни. Беше претъпкано и шумно, затова той прекоси помещението без бавене. Един царски орел в ярка броня и с бял гребен на шлема отвори страничната врата към дворцовите градини и той се озова под светлината на слънцето. Тук имаше каменни пътеки, виещи се около ярки цветя, както и няколко мраморни пейки, разположени в сянката на гъсто преплетените пълзящи растения, обвили дървените рамки около тях.
И тук чакаха хора, но те бяха от царския род. Хеликаон видя двама от синовете на Приам - съветника Политес и дебелия Антифон. Политес седеше на сянка, поставил купчина папируси в скута си. И двамата мъже носеха дълга до глезените бели роби със златни колани, които бележеха ранга им на министри на царя. Хеликаон не ги бе виждал от една година. Политес изглеждаше блед, почти като болен. Светлата му коса оредяваше и очите му бяха зачервени. Антифон пък бе станал още по-дебел, отколкото го помнеше Златния, а лицето му бе зачервено и подуто, с тежки торбички под очите. Трудно беше да си представи човек, че и двамата все още бяха в началото на двадесетте си години.
Антифон го видя пръв и се усмихна широко.
- Хей, Еней! - извика той. - Добре дошъл!
Той стана с изненадваща за толкова дебел човек бързина и прегърна Хеликаон, а после го целуна по бузите. Силата му беше легендарна и дарданецът усети как ребрата му пукат. После Антифон го пусна. Политес не стана, но се усмихна смутено.
- Всички в Троя говорят за приключенията ти - продължи дебелият принц. - Морски битки и горящи пиратски кораби. Животът ти определено не е скучен, приятелю.
- Радвам се да съм отново тук.
Хеликаон забеляза употребата на думата „пиратски”, но не каза нищо. Троя все още бе в съюз с Микена и никой нямаше да рискува да обиди Агамемнон. Той си поговори с тях известно време и научи, че Приам си „почивал”, което означаваше, че чука някоя слугиня или жената на някой от синовете си. Политес изглеждаше нервен и напрегнат. „Може би е твоята жена ”, помисли си Хеликаон.
- Някакви новини от града? - попита ги той. Забеляза как израженията им се променят, все едно върху лицата им са паднали маски.
- О, все същото - каза Антифон. - Видя ли невястата на Хектор?