Повелителят на сребърния лък

- Затова и Хектор е извадил такъв късмет с братя като вас.

Един слуга се спря пред Хеликаон.

- Царят е готов да те види, господарю Еней - каза той. Златния му благодари и го последва обратно в двореца през странична врата, водеща към широко стълбище. Оттам стигнаха до покоите на царицата на върха на сградата.

- Царицата тук ли е? - попита той.

- Не, господарю, все още е в летния дворец. Но Цар Приам има навика да… си почива в покоите й през деня.

Двама царски орли стояха пред вратата на върха на стълбите. Хеликаон разпозна единия от тях - много едър войн на име Кеон. Войникът кимна за поздрав и му се усмихна, докато отваряше вратата към покоите, но не продума.

Хеликаон влезе в стаята и Кеон затвори вратата зад гърба му. Лекият ветрец, който влизаше през широкия прозорец, развяваше тънките завеси и носеше миризмата на тежък парфюм. През една отворена врата се виждаше неоправено легло. После оттам излезе млада жена със сведени очи и изчервено лице. Тя мина край Хеликаон, отвори външната врата и излезе.

След нея се появи и Приам със златна чаша в едната ръка и златна гарафа в другата. Той отиде до един широк диван и седна, изпи виното в чашата и си наля още.

- Е, ела и седни - каза той, сочейки към стола от другата страна на ниска масичка. - Освен ако нямаш намерение да тичаш из града ми, за да гориш микенски пирати.

Хеликаон седна и погледна царя. В златото на косата му сякаш се забелязваше повече сребро от преди, но той изглеждаше все така могъщ.

- Чу ли, че Агамемнон е бил в Милет? - попита Приам.

- Не. Това е далеч от дома му.

- Последните две години пътува много. Тракия, Фригия, Кария, Ликия. Предлага дарове на царете, обявява приятелства и гради съюзи.

- За какво са му съюзи от тази страна на Великата зеленина?

- За какво ли наистина? - Царят замълча. После се облегна на дивана. - Видя ли момичето?

- Да.

- Красива… но скучна. Едно време всички жени сякаш бяха създания на огъня и страстта. Можеше да прекараш прекрасен ден в чукане. Сега всички са „Да, велики царю, каквото желаеш, велики царю. Искаш ли да лая като кученце, велики царю?” Как мислиш, защо е така?

- Вече знаеш отговора - каза Хеликаон.

- Нищо, зарадвай ме.

- Няма. Не съм дошъл да споря с теб. Защо винаги искаш да се скараме, когато се срещнем?

- Не е до желания - отвърна Приам. - Просто не се харесваме. Да ти кажа ли какво си мислеше, когато ти зададох въпроса?

- Ако ти доставя радост.

- Някога момичетата правеха любов с Приам, красивия млад мъж. Сега искат да служат на Приам, похотливия стар цар. Прав ли съм?

- Естествено. Не се ли смяташ винаги за прав?

Смехът на Приам проехтя из стаята.

- Знаеш защо не ме харесваш, момче. Аз съм всичко, което на теб не ти стига наглостта да бъдеш. Аз станах цар. Ти не пожела и остави този товар на малкия Диомед.

- Мигове като този ми напомнят защо прекарвам толкова малко време в Троя - каза Хеликаон и стана.

- О, седни! - настоя Приам. - Трябва да поговорим, така че ще спрем да се заяждаме за известно време. Искаш ли вино?