Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Нима лазерите наистина са били толкова неефикасни?
Ако гледаме първоначалното им предназначение — разбира се, че не! Не забравяйте, че „МТВЕЛ“ успешно защитаваше Израел от бомбардировките на терористите, а „Зевс“ беше върнат на служба, за да разчиства неексплодиралите снаряди по време на настъплението на армията. Ако се използват по предназначение, и двете оръжия са просто великолепни образци на най-новите военни технологии. Срещу зомбитата обаче се оказаха пълен провал.
Тогава защо ги снимахте?
Защото американците боготворят технологиите. Това е неизменна черта от националния ни дух. И независимо дали го съзнаваме, или не, дори и най-върлият лудит87 няма да тръгне да отрича техническите постижения на страната ни. Ние разцепихме атома, стъпихме на Луната и напълнихме домовете си с повече хай-тек прибори и устройства, отколкото първите писатели на научна фантастика можеха да мечтаят. Не знам дали това е добро, или лошо; ролята на съдник не ми отива. Обаче знам със сигурност, както и всички бивши атеисти в окопите, че повечето американци никога не са спирали да се молят на Бога на науката.
Той обаче не ни спаси.
Това няма никакво значение, филмът пожъна такъв успех, че ме помолиха да направя цял сериал. Нарекох го „Оръжията-чудо“. Общо седем серии за съвременните военни технологии, които не ни дадоха кой знае какво стратегическо предимство, но пък за сметка на това именно те ни донесоха победата в психологически план.
Това не е ли малко…
Лъжливо? Няма проблеми, кажете ми точно какво мислите! Да, вие сте съвсем прав, ала понякога се налага да излъжеш. Опитът ме е научил, че лъжите сами по себе си не са нито нещо хубаво, нито нещо лошо… Също като огъня, който може да те сгрее, а може и да те изгори, в зависимост от това как го използваш. Лъжите, с които нашето правителство ни засипа преди войната — онези, които трябваше да ни държат в щастливо неведение, — ни опариха, понеже не ни позволиха да вземем всички необходими мерки. Но по времето, когато заснех „Победата в Авалон“, всички вече правеха всичко по силите си, за да оцелеят. Лъжите от миналото бяха забравени, истината се бе възцарила навред и бродеше по улиците, разбиваше с взлом вратите на къщите и ни сграбчваше за гърлата. И тази истина се изразяваше в това, че каквото и да правим, колкото и да се стараем, повечето от нас — ако не и всички — няма да зърнат утрешния ден. Тази истина ни казваше, че стоим на прага на залеза на човечеството и същата тази истина всяка нощ задушаваше в ледените си обятия по стотина души в съня им. Тези хора се нуждаеха от нещо, което да ги сгрее; от топлинката на надеждата, която да им помогне да продължат. Ето защо и аз, също като президента… като лекарите и свещениците, като всеки взводен командир и любящ родител… прибягнах до лъжата. „Всичко ще бъде наред.“ Това бе нашето послание. Това бе посланието на всеки режисьор по време на войната. Чували ли сте за „Градът на героите“?
Естествено.
Великолепен филм, нали? Марти го направи по време на Обсадата. Снимаше всичко, до което можеше да се добере! Какъв шедьовър само се получи! Изпълнен с храброст, целеустременост, сила, достойнство, доброта и чест! Този филм наистина те кара да повярваш в човешката раса. И е по-добър от всичко, което някога съм правил. Непременно трябва да го гледате.
Гледал съм го.
Коя версия?
Моля?
Коя версия сте гледали?
Не знаех, че…
Че са две? Не сте си научили урока, млади човече! Марти направи военна и следвоенна версия на „Градът на героите“. Колко дълга беше версията, която сте гледали? Час и половина?
Така мисля.
Там беше ли показана тъмната страна на града? Насилието и предателството, жестокостта и безнравствеността, безграничната злоба в сърцата на някой от онези „герои“? Не, естествено, че не. И защо? Това бе нашата реалност — точно тя бе накарала толкова много хора да се свиват на кълбо в леглата си, да угасят свещите и да поемат последния си дъх. Наместо това Марти избра да ни покаже другата страна — онази, която караше хората да стават от постелята на следващата сутрин и да се борят за живота си, понеже някой им е казал, че всичко ще бъде наред. Подобен вид лъжа може да бъде наречена само по един начин — надежда.
87
Лудит — член на групата работници, ръководена от Нед Луд, които през периода 1811–1813 г. се противопоставят на въвеждането на машини в текстилното производство в Нотингам, Англия, защото се боят, че ще загубят работните си места. Оттогава насетне става нарицателно за хората, които участват в някаква форма на протест с цел да се предотврати въвеждането на нова техника. — Б.пр.