Довършителката

Продължих към фабриката, където пристигнах с минута закъснение, но никой не ми направи забележка. Преоблякох се и влязох в цеха. По атмосферата можех да позная, че малцината останали работници вече са научили новината – носеше се тихо мърморене, Ковачите надуваха внушително мускули и всеки преценяваше крадешком конкуренцията. Тъй като аз бях единствената Женска наоколо, дори не ме удостоиха с поглед.

След работа, когато те си тръгнаха, застанах сама пред своето шкафче и повдигнах ризата си. Части от картата върху мършавия ми корем бяха избледнели дотолкова, че вече на няколко пъти се бе налагало да ги повтарям с мастило. И понеже Делф трябваше също да я запамети, бях решила да я прекопирам обратно върху пергамент – чувствах се леко неловко да се разсъбличам пред него, а и усещах, че понякога вниманието му е привлечено повече от голата ми кожа, отколкото от рисунките по нея.

Проблемът бе, че ми трябваше още пергамент, а нямах пари, за да го купя. Мина ми през ума да задигна няколко листа от офиса на Домитар, но той напоследък изобщо не го напускаше през деня – а нощем нямах повече желание да влизам в Комините, дори и за всичкия пергамент в Горчилище.

Сега, докато минавах покрай остъклената врата, тя се отвори и Домитар излезе насреща ми. Това бе удачно съвпадение, защото в главата ми тъкмо се въртеше въпрос, на който той вероятно можеше да отговори.

– Знаеш ли – започнах, – Моригон ми спомена, че баща й служил в Съвета заедно с моя дядо. А аз дори нямах представа, че дядо е членувал в него.

– Членува, но само за кратко. Беше неспокойно време в нашата история.

– И е напуснал по своя воля?

– Не съм казвал това – рече той и веднага вдигна ръка към устата си, очевидно съжалявайки за изтърваните думи.

– Неспокойно време? Да нямаш предвид Битката на зверовете, за която са ни преподавали на Обучението? Но нали тя се е състояла по-отдавна, когато дядо още не е бил роден?

– Няма защо да будим спящите кучета, Вега. Това е най-добрата политика.

– По дяволите спящите кучета, Домитар! Трябва ми истината.

Той се обърна и се шмугна в офиса си като заек в хралупа. Или като плъх в отходен канал.

Излязох от Комините и тръгнах по улицата през сгъстяващите се сенки. Подсвирнах и Хари Две изскочи от треволяка. Заедно прекосихме селото и отидохме до зеленчуковата ми градина недалеч от Дървото, за да откъснем нещо за вечеря. Само че когато стигнахме там, градина вече нямаше. Всичко бе изпотъпкано и унищожено, до последния стрък. Това не бе дело на звяр, а на Уъг и дори не бе нужно да отгатвам кой. Клетъс Луун бе надраскал с пръчка името си в пръстта.

Изтрих го с подметката си и се заклех да отмъстя.

По-късно същата вечер се спуснах към централния площад и се присъединих към събиращата се тълпа. В единия му край бе издигнат дървен подиум с няколко стъпала, направени от грубо одялани дъски. Не се изненадах, че синята карета е вече там, както и че Тансий и Моригон седят на подиума. Онова, което ме учуди, бе, че Джон се е настанил редом с тях. При това облечен с черната туника на Съвета!