Warcross

— Трепериш — казва ми Хидео.

Свивам рамене.

— Само чакай да ги махна тия дрехи. — После се усещам какво съм изтърсила и бузите ми пламват. — Тоест не намеквам, че…

Крайчетата на устните му трепват в усмивка — кратък отдих от угрижеността — и той ми кимва да го последвам.

— Ще ти донеса сухи дрехи.

— Днес успях да надникна само в един файл на Рен — казвам на Хидео, докато вървим по коридора. А после му казвам и как се нарича файлът. — Очевидно днес Нула е планирал да, ами… да те убие. Как е бодигардът ти?

— Ще живее. Имало е и по-лоши атаки от днешната.

По-лоши атаки.

— Нещо за виновника?

Хидео поклаща глава, докато навива и втория си ръкав. Изморен е, мрачното му настроение още не се е разсеяло.

— Кен казва, че токът спрял напълно. В настаналата суматоха онзи, който и да е бил, е успял да се измъкне и да се смеси с тълпата. Ще преровим всяко кътче и всяка пролука на стадиона за улики, но няма да те лъжа. Били са добре подготвени.

Виновникът още е на свобода. Мъча се да преглътна страха си.

— Като не успяха днес, това не значи, че Нула не изчаква зад кулисите да се задейства отново! Това може да е част от грандиозния му план. — Вдишвам дълбоко. — Пак ще се пробват. Може дори да са се пробвали и преди това. И ще има още много случаи, когато няма да те пазят толкова добре като на стадиона.

Устните на Хидео леко се изопват, но това е единствената му реакция по въпроса за неговата безопасност. Той се спира и ме поглежда.

— А постъпвали ли са някакви данни за теб?

Двоумя се. Не ми бе хрумвала възможността Нула да тегли инфо за мен, и от тази идея ме полазват тръпки, макар и явната загриженост на Хидео да ме сгрява.

— Не би трябвало да е възможно — отвръщам. — Аз съм си добре. Освен това не за мен трябва да се тревожим. Колкото повече частици от тази загадка изнамирам, толкова по-злокобна изглежда.

— Моята охрана е свикнала да внимава. След твоето предупреждение претърсихме напълно дома ми. Ще проявят бдителност.

— Не за това говоря. Хидео — тази вечер ти едва не умря! Разбираш го, нали?

— Тук съм добре защитен. Само в къщата има осем бодигардове. — Той кимва към останалата част от къщата. — Но така или иначе ти като че ли все повече и повече се доближаваш до разнищване на загадката.

— Не разбирам как можеш да се отнасяш толкова спокойно към това — казвам и ядът ми нараства. Нищо чудно, че Кен изглеждаше толкова вбесен. — Трябва да се махнеш от Токио. Тук не си в безопасност. Оставането ти тук те поставя под заплаха.

Хидео ми хвърля сериозен поглед.

— Няма да позволя някаква си смътна заплаха да ме прогони от града ми — заявява той. За пръв път, откакто го познавам, в гласа му се промъква гневна нотка. — Не за първи път някой ме набелязва, няма да е и за последен.