Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Разполагаме само с даренията на народа ни и нищожните подаяния от краля. – Поредният начин да контролира поданиците си през всичките тези години – пророни Елин.
– Докара хората до просешка тояга. Едва свързват двата края, а имат и данъци да плащат.
– Аз не бих вдигнала данъците, за да осигуря средства за война – отсече тя. – И предпочитам да не раболепнича пред други кралства в името на заеми. Още не сме стигнали дотам.
Гърлото на Едион се стегна от горчивината в думите ù. И двамата се впуснаха в размисли за други начини да намерят пари и войници, но той не смееше да предложи женитбата ù за някой заможен владетел... рано беше за това.
– Хубаво е да се замислим по въпроса – каза вместо това. – Ако наистина успеем да освободим магията, ще можем да привлечем магьосниците на наша страна, да им предложим обучение, заплащане, подслон. Представи си войник, способен да убива и с меч, и с магия. Това може да означава сигурна победа във всяка битка.
В очите ù пробягаха сенки.
– Възможно е.
Той прецени стойката ù, вглъбения ù поглед, умореното ù лице. Твърде много беше преживяла, твърде много.
Белезите ù, покрити с татуировки, се подаваха над яката на ризата ù от време на време. Още не беше събрал смелост да я попита за тях. Ухапаната ù ръка не можеше да се мери с онази болка и многото други, за които не говореше, с белезите по цялото ù тяло. Белезите и по двама им.
– Иска ми се да обсъдим и въпроса за кръвната клетва – покашля се той. Беше съставил цял списък с теми на разговор през безкрайните си часове в леглото. Тя се напрегна осезаемо и Едион побърза да добави: – Още е рано, знам. Но когато ти си готова, и аз ще съм готов.
– Все още искаш да ми се закълнеш? – попита безизразно Елин.
– Разбира се. – Той реши да загърби предпазливостта и допълни: – Тази чест се полага на мен. Мога да изчакам, докато стигнем до Терасен, но кръвната клетва е моя. И на никого другиго.
Тя преглътна.
– Ясно. – Прошепнат отговор, който Едион не успя да разтълкува.
Тя го пусна и тръгна към едно от малките тренировъчни полета, за да изпробва ранената си ръка. Или просто искаше да се откъсне от него, може би беше подхванал темата по грешния начин.
Тъкмо се гласеше да слезе някак от покрива, когато вратата се отвори и през нея се появи капитанът.
Елин вече крачеше към Каол с хищнически устрем. Яростната ù походка не вещаеше нищо добро. Поздравът ù също.
– Какво искаш? – попита го тя.
Едион закуцука към тях, а Каол затвори вратата с ритник.
– Пазара на сенките вече го няма.
Елин спря намясто.
– Как така?
Капитанът я гледаше с каменно, бледо лице.
– Валгските войници са го посетили тази вечер. Затворили са изходите, без да пускат никого навън. После за го запалили. Хората, които опитали да се спасят през канализационните тунели, били посрещнати от мечовете на цели гарнизони войници.
Това обясняваше пушека на хоризонта. Свещени богове! Кралят беше обезумял напълно, явно вече не го интересуваше какво мисли народът за него.
Ръцете на Елин провиснаха до тялото ù.
– Но защо?
Лекият трепет в гласа ù накара косъмчетата по тила на Едион да настръхнат.
Елфическите му инстинкти крещяха да затвори устата на капитана, да изтръгне гърлото му, да спре болката и страха ù...
– Защото се е разчуло, че бунтовниците, освободили него – Каол стрелна пронизващ поглед към Едион, – се срещали на Пазара на сенките.
Едион я достигна и от това разстояние видя напрежението по лицето на капитана. Стори му се видимо измършавяло в сравнение с последната им среща преди няколко седмици.
– И предполагам, че обвиняваш мен? – пророни миловидно Елин.
По челюстта на капитана заигра нервен мускул. Дори не кимна за поздрав на Едион, не отчете с нищо месеците им на съвместна работа, случилото се в онази кула...
– Кралят можеше да разпореди всякакъв вид смъртна присъда – отвърна Каол.
Тънкият белег по лицето му изпъкваше на лунната светлина. – Но е избрал огъня.
Елин застина като статуя.
– Само един скот би заявил, че нападението е било послание към нея – озъби му се Едион.
Каол най-сетне насочи вниманието си към него.
– Смяташ, че не е така?
Елин килна глава.
– Дошъл си дотук само за да ме обвиняваш ли?
– Ти ми каза да намина тази вечер – отвърна Каол и Едион едва се сдържа да не избие зъбите му заради тона, с който ù говореше. – Но всъщност идвам да те попитам защо още не си разрушила часовниковата кула? Още колко невинни хора трябва да станат жертви на плановете ти?