Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Тя отвори вратата.
-Да?
- Разбирам защо го сторихте - заяви Мег. - А сега ви моля да го поправите.
Франческа свали очилата си, но не помръдна от мястото си. За кратко Мег се бе поколебала дали Съни не е отговорна за станалото, но това беше емоционална, а не добре пресметната постъпка.
- Имам работа - заяви Франческа.
- А благодарение на вас аз нямам. - Тя посрещна вледеняващия поглед на зелените й очи. - Харесвам работата си. Смущаващо е да си го призная, тъй като едва ли може да се нарече сериозна кариера, но ме бива в нея.
- Интересно, но както казах, в момента съм заета.
Мег отказваше да помръдне.
- Ето как стоят нещата. Искам да си получа работата обратно. В замяна няма да ви издам на сина ви.
За първи път в държанието на Франческа се появиха признаци на предпазливост и след миг тя се отдръпна лекичко, само колкото да пропусне Мег.
- Искаш да сключим споразумение? Много добре, нека го направим.
В стаята беше пълно със семейни снимки. Едно от най-видните места беше отредено на Дали Бодин като по-млад, празнуващ победата си в някакъв турнир, вдигайки Франческа във въздуха. Тя се извисяваше над него, кичур коса падаше върху бузата й, сребърна обица докосваше челюстта й; беше боса и един изключително женствен червен сандал се беше закрепил върху обувката му за голф. Имаше също така фотографии на Франческа с първата съпруга на Дали, актрисата Холи Грейс Джафи. Повечето от снимките обаче бяха на Тед като малък. Кльощаво, невзрачно момченце с прекадено големи очила, панталонки, вдигнати почти до под мишниците, и сериозно, прилежно изражение на личицето, докато позираше с модели на ракети, научни проекти и баща си.
- Луси обожаваше тези снимки. - Франческа се намести зад бюрото си.
- Сигурна съм. — Мег реши да заложи на малко шокова терапия. - Взех разрешение от нея, преди да преспя със сина ви. Както и благословията й. Тя е най-добрата ми приятелка. Никога не бих направила подобно нещо зад гърба й.
Франческа определено не го беше очаквала. За миг лицето й се сгърчи, но после вирна брадичка.
Мег продължи смело:
- Ще ви спестя още подробности относно сексуалния живот на сина ви и ще ви кажа само, че с мен той е в безопасност. Не храня никакви илюзии за брак и деца, нито пък за това, как се установявам в Уайнет завинаги.
Франческа се намръщи, очевидно далеч не толкова облекчена от думите й, колкото би трябвало да бъде.
- Естествено. Ти си от онези, които живеят за мига, нали?
- Може би. Не знам. Не толкова, колкото някога.
- На Тед му се струпа достатъчно. Точно сега не се нуждае от това, да му объркаш живота.
- Забелязах, че доста хора в този град смятат, че знаят от какво се нуждае и от какво не се нуждае Тед.
- Аз съм му майка. Несъмнено съм наясно с този въпрос.
Ето че беше дошъл ред на най-трудното... не че досега беше
лесно.
- Предполагам, че някое външно лице, някой, който няма предварително изградено мнение, вижда един човек малко по-различно, отколкото онези, които го познават отдавна. - Мег взе снимка на Тед като съвсем малък; на заден план се виждаше Статуята на Свободата. - Тед е брилянтен - продължи тя. - Всички го знаят. Освен това е находчив. Много хора знаят и това. Има изключително развито чувство за отговорност. То е по-силно от него. Ала ето какво повечето хора, особено жените, които се влюбват в него, като че ли не забелязват. Тед интелектуализира онова, което повечето хора приемат емоционално.
- Нямам представа за какво говориш.
Мег върна снимката на мястото й.
- Той не се увлича в романтични връзки така, както другите хора. Сравнява плюсовете и минусите в счетоводната книга на ума си и действа в съответствие с получения резултат. Именно това е станало с Луси. Двамата са си паснали в счетоводната книга на ума му.
Франческа се изправи, обзета от ярост.
- Да не се опитваш да кажеш, че Тед не е обичал Луси? Че не е способен на дълбоки чувства?
- О, много неща предизвикват наистина дълбоки чувства в него. Несправедливостта. Лоялността. Отговорността. Синът ви е един от най-интелигентните и почтени хора, които познавам. Ала когато става въпрос за емоционални връзки, е напълно практичен. - Колкото повече говореше, толкова повече се депресираше. - Ето какво не усещат жените. Те искат да го покорят, ала това е невъзможно. Решението на Луси нарани вас повече, отколкото него.
Франческа изскочи иззад бюрото.
- Така ти се иска на теб. Не би могла да грешиш повече.
- Аз не представлявам заплаха, госпожо Бодин - тихо каза Мег. - Няма да разбия сърцето му, нито ще се опитам да го прилъжада се ожени за мен. Няма да се залепя за него. Аз съм просто безопасно място, където да приберете сина си, докато не се появи някоя по-подходяща жена. - От това я заболя много повече, отколкото й се искаше да признае, но тя все пак успя да свие нехайно рамене. - Аз съм момичето на вашите мечти. И си искам работата обратно.