Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Междувременно Франческа бе успяла да се овладее.
- Не може да виждаш някакво бъдеще в слугинска работа в кънтри клуба на малък град.
- Харесва ми. Кой да предположи, а?
Франческа взе един тефтер от бюрото си.
- Ще ти намеря работа в Лос Анджелис. Ню Йорк. Сан Франциско. Където поискаш. Хубава работа. Какво ще направиш с нея след това, зависи само от теб.
- Благодаря, но свикнах сама да постигам онова, което искам.
Франческа остави тефтера и се заигра с венчалната си халка.
За първи път от началото на разговора като че ли се чувстваше неудобно. Секундите течаха.
- Защо не отиде да се оплачеш направо на Тед?
- Предпочитам да водя сама своите битки.
Моментната уязвимост на Франческа отмина и тя отново
стана твърда като стомана.
- Тед преживя достатъчно. Не искам отново да бъде наранен.
- Повярвайте ми - не съм достатъчно важна, за да се случи нещо такова. - Ново жегване на болка. - Аз съм просто най-лесният начин да забрави случилото се. Освен това съм единствената жена, освен Тори, с която може да бъде раздразнителен. Това едобре занего. Що се отнасядо мен... той е приятно разнообразие от загубеняците, с които обикновено се хващам.
- Определено си прагматична.
- Както ви казах - аз съм момичето на вашите мечти.
Мег някак си успя да докара дръзка усмивка на лицето си, но докато си тръгваше от кабинета и прекосяваше вътрешния двор, престорената й самоувереност се стопи. Омръзнало й беше да се чувства недостойна.
Когато на следващия ден отиде на работа, никой като че ли не си спомняше, че е била уволнена. Тед дойде при количката й и вярна на обещанието си, тя не спомена какво се бе случило, нито каква роля бе изиграла майка му.
Денят беше убийствено горещ и докато се прибере у дома тази вечер, Мег беше подгизнала от пот. Нямаше търпение да поплува във вирчето. Свали си ризата, докато минаваше покрай очуканата стара маса, където бяха подредени запасите й от бижута. Една от книгите за екология, които беше взела назаем от Тед, лежеше отворена върху захабения диван. В кухненския умивалник я чакаше купчина мръсни съдове. Събу си гуменките и отвори вратата на банята.
И последната капчица кръв се отцеди от главата й, когато видя какво бе надраскано върху огледалото с яркочервено червило.
МАХАЙ СЕ
15.
Ръцете й трепереха, докато се мъчеше да изтрие думите, а от гърлото й излизаха странни накъсани звуци. Махай се. Съобщения, написани с червило върху огледалото, бяха едно от най-големите клишета в света, нещо, което би сторил единствено човек без капчица въображение. Ала от мисълта, че някой бе проникнал в къщата й, докато я нямаше, и бе докосвал нещата й, й се повдигаше. Не спря да трепери, докато не изтри ужасните думи, и претърси църквата за други следи от чуждо присъствие. Не откри нищо.
Постепенно паниката й започна да отслабва и тя се опита да си представи кой би могъл да го направи. Имаше обаче толкова много кандидати, че не можеше да ги пресее всичките. Предната врата беше заключена, задната също, ала не я беше проверила, преди да излезе. Натрапникът като нищо можеше да е влязъл оттам, заключвайки, преди да си тръгне. Отново си облече влажната блуза, излезе навън и обиколи църквата, но не видя нищо необичайно.
Най-сетне си взе душ, хвърляйки неспокойни погледи към отворената врата, докато се къпеше. Мразеше да се страхува. Още по-ужасно се почувства, когато Тед изникна без предупреждение на прага и тя изпищя.
- Исусе! - каза той. - Какво ти става?
- Не ме стряскай така!
- Почуках.
- И как очакваш да те чуя? - Тя спря рязко водата.
- Откога стана толкова плашлива?
- Стресна ме, това е всичко.
Не можеше да му каже. Веднага го разбра. Ролята му на супергерой означаваше, че няма да й разреши да остане тук сама. Не можеше да си позволи да живее където и да било другаде, а определено нямаше да допусне той да й плаща наема. Освен това обичаше църквата си. Може би не точно в този момент, но щеше дая заобича отново, веднага след като й минеше уплахата.
Той взе хавлия от новата закачалка „Вайсрой", която Мег наскоро беше монтирала. Ала вместо да й я подаде, я преметна през рамото си.
Тя протегна ръка, макар да беше наясно какво ще последва.
- Дай ми я.
- Ела и си я вземи.