Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Рена поклати глава.
– Татко ме научи. Храната вкъщи никога не стигаше. Всеки, който обичаше да се храни, трябваше да ходи на лов.
Шанвах кимна.
– Доскоро на жените от моя народ дори не им позволяваха да докосват оръжията. Голяма си късметлийка да имаш такъв баща. Как се казва той?
– Харл. – Рена се изплю. – Но не съм никаква късметлийка.
– В Красия ние носим честта на бащите ни, дъще на Харл – каза Шанвах. – Гордостта от победите им и срама от провалите.
– Значи, има доста да наваксвам – каза Рена.
– Ако тази нощ успеем – рече Шанвах, – можеш да простиш всички прегрешения и да започнеш отначало, дори баща ти да е самият Алагай Ка.
– Като се има предвид какво сме преживели аз и сестрите ми, нищо чудно и да е бил.
Слепоочията на Рена запулсираха болезнено. Мислите за баща ѝ и за проклетата ферма винаги я изпълваха с гняв. Не толкова самите спомени, колкото онова, за което ѝ напомняха. За старата Рена. Слаба. Уплашена. Безполезна. Понякога ѝ се искаше тази част от нея да е някакъв крайник, който да отреже и да захвърли завинаги нанякъде.
Шанвах не сваляше поглед от нея. Всъщност какво са седнали да си споделят разни истории? Може да се биеха на една страна, но не се доверяваха една на друга и Рена не намираше причина това да се промени.
– Каза, че си се изправяла срещу един от тях – каза Шанвах. – От князете на алагаите.
Като че ли разговорът за фермата на Харл не беше достатъчно личен. Рена си спомняше ужаса и насилието, когато демонът превзе съзнанието ѝ, зарови се дълбоко в него и се настани удобно като буболечка в плод. Това бе последното нещо, за което би пожелала да говори, но този път Шанвах имаше право да знае. Самата тя скоро щеше да се изправи лице в лице с тях.
– Да – рече тя. – Погрижи се мисловните ти защити да работят добре тази нощ. Нарисувай ги направо върху веждите си. Не се доверявай на лентата за глава. Те проникват в съзнанието ти и поглъщат всичко, което те прави... това, което си. Преглъщат го и после изплюват само частите, които нараняват твоите любими хора.
Шанвах кимна.
– Но ти си го убила.
Рена оголи зъби и споменът накара магията в кръвта ѝ да закипи.
– Арлен го уби. Аз забих ножа си право в проклетия му гръб, но то продължи да се бие.
– И какво бих постигнала с моя лък срещу такова същество? – попита Шанвах.
Рена сви рамене.
– Честно ли? Сигурно нищо. Когато се изправиш срещу мисловен демон, или трябва да нанесеш убийствен удар, или все едно нищо не си направила. Не бих се доверила на лъка. – Тя погледна към Шанвах. – Но за мозъците трябва да се притесняват Арлен и Джардир. – Шанвах се вцепени при непринуденото споменаване на чичо ѝ, но не посмя да отвори уста. – От нас се иска да държим настрани охраната им, докато всичко приключи – продължи Рена. – Мозъците могат да призовават демони от огромни разстояния и ги карат да се бият умно.
Шанвах кимна.
– И аз така разбрах.
– Чувала ли си за телохранителите им? – попита Рена. – За мимиците?
– Само слухове – отвърна Шанвах.
– По-умни са от другите ядрони – каза Рена. – Могат да водят и да призовават по-нисши демони, но това не е всичко.
– Променят формата си – прошепна Шанвах.
Рена кимна.
– Превръщат се в каквото си поискат. В един момент се биеш с най-големия каменен демон, който някога си виждала, а в следващия му порастват пипала или крила. Мислиш си, че си го хванала, и той изведнъж се превръща в змия. Мислиш си, че идва помощ, но за едно мигване на окото той се превръща в теб и приятелите ти не знаят по кого да стрелят.
Шанвах не потрепна, но в миризмата ѝ се промъкна струйка страх, което беше добре. Ако искаше да оцелее, тя трябваше да знае какво я чака и да го уважава.
– Последният, с който се бих, уби дузина мъже, преди да го повалим – каза Рена. – Премина през една част дал’шаруми като нощен вълк през курник. Уби половин дузина, заедно със строеви офицер Кавал и Енкидо. И повече дървари, отколкото мога да си спомня. Ако не бяха Роджър и...
Тя млъкна, съзряла ококорените очи на Шанвах. Младата жена бе спряла да я слуша и я зяпаше с отворена уста. Миризмата ѝ се бе променила драстично, изпълнена със засилващ се ужас и мъка, а очите ѝ бяха започнали да се пълнят със сълзи. Досега никога не бе проявявала толкова емоции.
– Какво толкова казах? – попита Рена.
Шанвах продължаваше да я гледа, като мърдаше безмълвно устни, сякаш имаше нужда да ги раздвижи, преди да произнесе думите.
– Учителят Енкидо е мъртъв? – попита тя.
Рена кимна и Шанвах нададе продължителен вой. Той продължи, докато ѝ секна дъхът, и тя се закашля, ридаейки.