Битката при Верил [bg]

Айви шумно се изправи на крака, отръсквайки забили се в нея парчета кристал. Оголи зъби от болка, червени петънца бяха обагрили снежнобялата й козина. Боецът се приближаваше към нея. Омоталите се около краката й вериги нарушаваха равновесието й. А воинът се приближаваше, издигнал меча с триумфален поглед.

Миранда се втурна да го нападне. Магията й бе почти безполезна и не бе сигурна какво щеше да стори, когато го достигнеше, но трябваше да направи нещо. Внезапно усети нечия воля да я стяга като менгеме, стискайки я. Изпълненият й с болка взор се насочи към магьосника. Той бе вдигнал жезъл, а лицето му беше придобило съсредоточено изражение. Девойката започна да се бори, противопоставяйки собствения си ум, но постигнатият напредък бързо изчезваше.

Как така техните магии заобикаляха жаждата на кристалите, а нейните не? Съзнанието й се мъчеше да анализира обхваналото я заклинание, опитваше се да открои наличните варианти. Напоследък все по-често изпитваното усещане от пропукващо се ребро й напомни, че сега не е време за академизъм. Умът й намери разрешение и то моментално бе впрегнато в употреба.

Сферите извличаха силата от заклинанията й мигове след създаването им, но ефектите от магиите оставаха. Само трябваше да започне нещо, което кристалите не можеха да спрат. Кратко повишаване на концентрацията, съпроводено с магична фраза, създаде изпепеляваща стена от огън. Миг по-късно наметалото на магьосника се подпали. Стисналата я воля се огъна за миг, докато чародеят се опитваше да се угаси. Това бе достатъчно. Миранда се отскубна от мистичната хватка и се хвърли към него. Двамата се стовариха на пода и жезълът отхвръкна настрана.

Айви се опитваше да отстъпи, но дългите вериги неспирно я препъваха. Едновременно се заплитаха в краката й, омотаваха се около колони и се увиваха около ръцете й. Зародилият се страх допълнително пречеше на усилията й. Една от веригите на ръката й се бе заклещила под крака. Задърпа с нарастващо отчаяние, за да освободи горния си крайник. Миг по-късно направи крачка назад, за да стъпи по-солидно, несъзнателно освобождавайки веригата. Ръката й отхвърча с неочаквана сила, запращайки синджира във въздуха. Той изплющя и удари като камшик лицето на воина. Последната брънка раздра бузата му.

От раната изникнаха капки черна кръв, а изражението на рицаря стана по-сурово. Случилото се бавно си проби път до съзнанието на ужасеното същество. Синята аура започна да избледнява. Дяволита усмивка я замени.

Айви започна бавно да върти ръката си, издигайки все повече от веригата във въздуха. Всеки път, щом боецът се приближаваше, тя разширяваше леко кръга и удар с назъбен кристал го отблъскваше. Другата й ръка започна да прави същото. Дълги нишки сияеща верига описваха сложни движения във въздуха. Докато влагаше все повече и повече от синджирите във въртенето, оставащите вече не се заплитаха. В това имаше ритъм, беше й понятно. Разчетени, плавни движения издигнаха веригите от краката, опашката и врата. Айви се превърна в неразличима бяла форма в центъра на сияещи вериги, изгубили очертанията си — извивайки се, извъртайки се, въртейки се, скачайки. Можеше да бъде описано единствено като танц. Сложната последователност от движения, включваща цялото й тяло, задържа във въздуха всичките вериги изпънати, същевременно без да се преплитат или удрят една в друга.