Битката при Верил [bg]

Миранда погледна към отварящите се порти на крепостната стена. Отвъд нея улиците вече гъмжаха, дори и слънцето още да не се беше издигнало над хоризонта. Из града се долавяше усещане за живост, което девойката никога не бе долавяла преди. Земята отново си бе възвърнала душата. Високо в небето, Мин се рееше в утринния въздух.

— Д’кароните ги няма. Това е главното. Оттам нататък — каквото се случи. Успех или провал, загуба или победа, поне оковите са строшени. Хората са в състояние сами да вземат решения. За пръв път от векове притежават свободата да направят своя избор. Напътствани от теб, убедена съм, че ще проявят мъдрост в избора си — каза Миранда.

Мин докосна улицата, а Миранда и Дийкън влязоха в каретата. Тълпата край създанието се разстилаше встрани. Героите поеха по дългия път, прострял се пред тях.

И тъй историята приключва. Дордето изписвам това, хиляда различни истории биват разправяни, скривени от трикове на паметта, погрешни разбирания и честа измама. В следващите години разказаното неминуемо ще се превърне в легенда, мит, а може би ще потъне в забвение. Такива са прищевките на съдбата. Но вие, които прочетохте това, можете да се смятате за докоснати от щастието. Защото знаете всичко. Знаете благословията и проклятието, въплъщавани от Белега. Познавате болката и радостта, донесени от истинското приключение. Познавате не само края, а и началото — и вместените помежду им изпитания. Знаете истината — а истината е важна — относно какво се е случило в този свят едно време.