![Битката при Верил [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/4/bitkata-pri-veril-bg-download.jpg)
Битката при Верил [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-29-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката при Верил [bg]». Краткое содержание книги:
— Армията ви е разрушена — провикна се Миранда. — Не. Вашата армия е разрушена. Това бяха Димънтовите играчки. Направени във вашия свят, с вашите ресурси. Д’кароните бяха четирима. Трима, след като Техт е мъртва. А, но вие така и не проумяхте това, нали? Намирам настоящия момент удачен за разяснение. Смятахте, че името на вида ни е д’карон. Грешихте. Д’карон е военен термин. Означава „първа вълна“. Смятахте, че се борите срещу инвазия. Инвазията изобщо не беше започнала — обясни той с усмивка, раздираща душата. Обширното поле чернота над него започна да се набръчква. Облаци се издигаха и сгърчваха, разкривайки мимолетни гледки на неизразими неща. Усмивката на Епидим се разшири. — До този момент — додаде той.
Но зад стените на замъка нямаше съмнение къде се намира истинската сила.
Огромните входни врати бяха отворени от забралените стражници. Високият праг бе прекосен от дребен, педантично облечен мъж, окачил на гърба си два сребърни жезъла, върху които проблясваха скъпоценни камъни. Кралят мълчаливо наблюдаваше как познатият му като генерал Димънт прекосява залата. Звукът на целенасочените му стъпки отекваше из сводестото помещение, създадено да приютява пиршества. С изключение на почетните погребения, след коронацията то бе останало неизползвано. Генералът, със сурово изражение, ускори крачка, минавайки покрай краля, без дори да го погледне. Още няколко стъпки го отведоха до врата.
Димънт я отвори, посрещнат от непрогледна тъма. Затвори вратата след себе си. Дузина свещи се оживиха с просъскване, хвърляйки жълтеникавото си сияние върху Багу, чието лице представляваше раздрана гневна маса. Очите му се взираха напрегнато в огромен пясъчен часовник. Неестествен, насечен поток зрънца се сипеше към дъното. Само още няколко шепи не бяха попаднали в долната част. Каквото и да отмерваше часовникът, скоро щеше да е преминало.
— Е — изрече той, леейки бяс от думите си.
— Драгойлите бяха надвити. Миранда ни се изплъзна — заяви Димънт.
Пръстите на Багу се вкопчиха в подлакътника на стола с такава сила, че дървото проскърца.
— Избрана… избягва секунди преди смъртта си. Какво ще кажете в своя защита? — изфуча главнокомандващият.
— Аз? Нищо от това не е мое дело! — възрази Димънт.
— Нищо? Съхранявали сте дракон, принадлежал на Избраната и не сте сметнали, че това си струва да бъде споменато? Позволявате ми да събера отново божествен воин с могъщ съюзник — и последвалото бягство не е ваше дело?! — Епидим щеше да изскочи от кожата си.
— Ако доставената ми от скъпоценния ви Епидим информация е вярна, това няма как да е било драконът на Избраната. Тя бе придружавана от малък дракон, не по-голям от куче. Доведеното от зверовете ми създание бе възрастно, почти зряло. Не е възможно да е настъпило объркване. Що се отнася до позволяването да ги съберете, предупредих ви да не използвате черния дракон. Тя не бе оръжие, а цел. Животно! Тъп инструмент! Взех този звяр и го оформих според нуждите си, за да послужи като тест за създанията ми. Не е бил под контрол. Нито това бе предназначението му. Вие си бяхте наумили това. Вие искахте показен пример — заяви Димънт.
Багу издаде дълъг, гневен звук — нещо средно между въздишка и просъскване.
— Можете ли да проследите звяра? — попита той.
— Слабо, а ако момичето успее да премахне заклинанията, ще бъде невъзможно.
— Ще се опита да освободи останалите. Намерихте ли кристала от другия човек? — запита Багу.
— Разполагаме само с едното парче.
— Убийте го.
— Все още не сме намерили по-малкото парче. Без помощта на човека…
— Убийте го! — настоя Багу.
— Както желаете — отстъпи Димънт.
Атмосферата в градовете ставаше все по-лоша. Войната неминуемо донася със себе си напрежение. То се просмуква в ума на всеки мъж, жена и дете. Но с течение на времето напрегнатостта става търпима, а сетне и приятна. Представлява константа в свят с толкова много променливи — на нея може да се разчита. Умът не само я приема, ала става и чувствителен към нея. И най-малката промяна бива доловена. Новините от зле протекла битка почти могат да бъдат усетени преди пристигането им. Съобщенията за загубата на обични близки рядко изненадват някого. Неразбираемо, неописуемо, но невъзможно да се отрече. Влияещите връз бранта неща влияеха и върху людете, изяснявайки им се без думи. А нещо наистина влияеше върху войната.
Хората неспокойно пристъпваха по улиците, взирайки се в полята към патрулите, които се движеха прекалено бързо и прекалено рано. Черни карети се отклоняваха от мрачните си маршрути. Големи групи тихи ратници прекосяваха селищата, без да спират нито за храна, нито за почивка. Черни силуети в небето… До съвсем неотдавна историите за тях бяха редки и бързо загърбвани. Сега бяха чести и подробни. Формации от наподобяващи дракони създания затъмняваха небосвода. Зоркооките се кълняха, че съзират хора върху гърбовете им. А и историите от Фолбрук. Градът бе опустошен. По голяма ивица от главната улица все още личаха следите от някаква субстанция, за която очевидци твърдяха, че горяла без огън. Сградите бяха сведени до руини. Черните дракони са били там, също и тихите войници, празните плащове… Всички под командата на генералите.