![Битката при Верил [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/4/bitkata-pri-veril-bg-download.jpg)
Битката при Верил [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-29-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката при Верил [bg]». Краткое содержание книги:
— Армията ви е разрушена — провикна се Миранда. — Не. Вашата армия е разрушена. Това бяха Димънтовите играчки. Направени във вашия свят, с вашите ресурси. Д’кароните бяха четирима. Трима, след като Техт е мъртва. А, но вие така и не проумяхте това, нали? Намирам настоящия момент удачен за разяснение. Смятахте, че името на вида ни е д’карон. Грешихте. Д’карон е военен термин. Означава „първа вълна“. Смятахте, че се борите срещу инвазия. Инвазията изобщо не беше започнала — обясни той с усмивка, раздираща душата. Обширното поле чернота над него започна да се набръчква. Облаци се издигаха и сгърчваха, разкривайки мимолетни гледки на неизразими неща. Усмивката на Епидим се разшири. — До този момент — додаде той.
— Всичко е наред, Айви. Вече съм тук. Ще те освободя — увери я Миранда, докато се приближаваше към първата верига.
Повдигна решетката и я стовари върху брънките. След няколко удара крехкият кристал се пръсна, разливайки сурова магия. Веригата увисна, а девойката се отправи към следващата. Синджирите падаха един след друг, предоставяйки на Айви все повече свобода на движение. Не след дълго оставащите вериги се откъсваха сами, неспособни да задържат мятащото се създание. Когато и последната бе разрушена, Миранда се промъкна през пролуката между решетките, за да помогне на приятелката си. С известно усилие разкъса оковата, стояла като намордник.
— Слава на боговете, че си тук! Знаех, че ще дойдеш! — заяви Айви, почти неспособна да говори от щастие. — Трябва да махнеш това от мен. Бързо!
Бясно задърпа амулет, прикачен към нашийника. Сияеше със златистия цвят на аурата й, но по-ярко. Докато го дърпаше, той промени цвета си в оранжево.
— Бързо, бързо, бързо! — викаше Айви с нарастващо отчаяние.
— Прави ме щастлива, след това бясна, след това отново щастлива и ако не го махнеш… ох… Отдръпни се!
Създанието блъсна силно Миранда през решетките и здраво се вкопчи в тях. Златната светлина изчезна, удавена в червенина, примесваща се с виковете на Айви.
— Ще ги убия! Ще ги убия, задето ми причиняват това! — виеше тя, обзета от гняв, който не й принадлежеше.
Миранда усещаше суровата сила, обливаща я, гневът се опитваше да се намести и в нейното съзнание. Прогони го. Бедното създание бе удавено в потоп емоция. Несъмнено кристалите не й позволяваха да премине пълната трансформация, обичайно съпътстваща подобен гняв. Айви пусна решетките и здраво сграбчи амулета. Разкъса веригата му като парче канап. Хвърли го на земята и го стъпка с петата си на малки парченца. Бурята от емоции моментално утихна.
Мъчейки се да си поеме дъх, Айви пролази вън от клетката. Тежестта на влачените от нея вериги като нищо се равняваше на собствената й. Препъваше се в тях, дърпайки, за да ги разплете от решетките. Миранда притича до нея, за да й помогне. Бедното създание не изглеждаше на себе си от изтощение, но радостта и облекчението й даваха сила да се изправи.
— Знаех, че ще дойдеш! Благодаря ти, че ме спаси! — рече Айви.
— Къде са останалите?
— Заловени. Все още не съм ги открила — обясни Миранда, отвеждайки я към вратата.
— Дошла си първо за мен! Знаех си, че ме харесваш повече от Етер! Чу… чу ли това? — внезапно попита малтропът.
Миранда спря, карайки и Айви да стори същото. Когато какофонията от подрънкващи кристали утихна, Миранда долови ритмично бумтене някъде далеч напред. Намиращите се отвън близници се опитваха да влязат. Трябваше да побързат.
— Бързо. Опитват се да разбият вратите. Трябва да достиг… — поде Миранда, но бе прекъсната.
— Не, не. Не това. Драскането. На тавана — каза Айви, насочвайки зорките си очи нагоре. — Там!
Миранда присви очи, внезапно усетила студени тръпки, защото различи подобно на прилеп създание в ъгъла, вперило неестествените си очи в нея. Дребен звяр, който Лейн бе нарекъл наблюдател, Димънтов шпионин. Генералът знаеше, че са тук.
— Бързо! — подкани девойката, втурвайки се към вратата, през която бяха влезли войниците.
Айви се препъваше във висящите от крайниците й вериги, опитвайки се да не изостава. Напразно, защото вратата се затръшна сама. Миранда долови заключващи магии, които не можеше да се надява да разбие и които вкопчваха всички изходи. Същевременно усети две присъствали досега заклинания да се оттеглят. Вратите с номера I и II бавно започваха да се отварят. Миранда се опита да ги затвори, но намиращите се в стаята кристални сфери погълнаха магията й дори по-бързо от онези на арената. Лишена от алтернативи, девойката се втурна към първата отваряща се врата и започна да я притиска.
— Върви! Потърси изход. Аз ще… — нареди Миранда.
— Не! Няма да те оставя! Ще го направим заедно! — прекъсна я Айви, хвърляйки се срещу другата врата.
Очите на Миранда се стрелнаха из помещението, а вратата се тресеше под нея, обсипвана с все по-силни удари. Тези на Айви също го обхождаха със загатнато разпознаване. За пръв път можеше да огледа залата, намирайки се извън клетката си. Погледът й се спря върху отворената към нея четвърта врата. Потрепери.
— Тук… тук започна всичко. Тук… бе родено това аз — отнесено изрече тя.