Тетрарх [bg]

Метална пластина бе съборена от масата, предоставяйки оправдание на бащата да се приведе за пореден път. Лицето му изникна пред Ниш, съпроводено от майката и сина.

— Каква задача?

— Поверителна. Но нося информация, която е изключително важна за хода на войната. Трябва да открия начин да избягам и да се срещна със следовател или перквизитор. Или в краен случай висш офицер.

— Така да бъде — отстъпи бащата. — Зная дълга си. Скоро ще се оттегляме да спим. Когато ти дам знак, излез и тръгни между мен и Колм. Ще вървиш бавно, с наведена глава. Покажи ми ръката си.

Ниш го стори, а мъжът огледа кървавите драскотини.

— Може и да свърши работа, ако не се вглеждат прекалено. Тук нямаме приятели, но хората ни познават. В този лагер всеки е готов да предаде съседа си за допълнителна порция супа от рибешки глави.

Сигналът бе даден. Ниш изпълзя изпод масата и застана между Колм и баща му, който беше едър мъж, извисяващ се почти с една глава над Хлар.

Механикът незабелязано се огледа. Дървеното помещение бе приютило четири маси и по пътеките между тях се подреждаха хора. Тук трябваше да има стотици работници. Болшинството от тях бяха парцаливи, мръсни и недохранени като Колм. Малцина бяха онези с изправени глави.

Редицата бавно напредваше. Стомахът на Ниш трепереше от напрежение. Досега се бе справял, спасяван от благоразположението на съдбата. Но късметът можеше да му изневери със същата лекота, което щеше да означава гибел.

На излизане в чашата на всеки от работниците биваше шляпнат черпак овесена каша и му биваше връчен комат черен хляб. Ниш нямаше канче: щеше да се провали още при първото препятствие. Обзе го паника, която го напътстваше да бяга, ала младият Хлар потисна порива й. Той се обърна назад. Бащата бе осъзнал проблема, но не знаеше какво да прави. Ниш щеше да бъде разкрит със семейството и да пренесе наказанието си и върху останалите трима.

Беше и прекалено късно да се измъкне от редицата, оставаха не повече от шест крачки до изхода. Ниш се приведе напред.

— Нямам чаша — прошепна той в ухото на Колм.

Момчето му подаде своята, сетне взе парче метал от масата и с незабележимо движение го хвърли напред. Снарядът уцели един космат работник по ухото. Той се обърна и нанесе удар по вървящия след него, който не му остана длъжен.

Сервиращият се хвърли да ги разтървава с черпака си, което позволи на Колм да се сдобие с нова чаша.

Боят приключи бързо, защото никой не искаше да привлича вниманието на пазачите. Ниш получи дажбата си за деня и излезе успешно.

Вече бяха подминали пазачите и бяха прекосили двора наполовина, когато се разнесе вик:

— Хей, ти!

Ниш застина. Тежка ръка падна върху рамото му и стисна.

— Върви. Не се обръщай.