Тетрарх [bg]

Ниш се наслаждаваше на високопарните си думи, само че видя девойката да прехапва устна. Затова реши да се върне в по-безопасни води.

— При нас в планините има огромни снежни мечки. Някои са толкова едри, че не биха могли да се промъкнат през вратата на къща. Аз съм виждал само една, но тя беше почти две дължини висока. Без проблеми би могла да закуси с лиринкс.

Кетила се оживи.

— Не са ли опасни?

— Много. Но не и за хората, освен ако някоя женска не сметне, че малките й са заплашени. — За момент Ниш срещна погледа на Тинкетил.

— А ти уби ли мечката, която си видял? — попита Кетила.

По навик Ниш понечи да състави измислица, но не се поддаде на порива, без сам да осъзнава защо.

— Не, Кетила. Ако трябва да призная, не обичам да убивам. Освен това снежните мечки са великолепни създания.

— Но си убил нилатла.

— Трябваше, иначе той никога нямаше да ме остави. Клетото същество бе лудо, плътоформирано от лиринксите. Споменавал ли съм за това?

— Не — тихо отвърна тя.

Всички в колибата напрегнато изслушаха разказа му за нападението над лиринкските ледени куполи, сред които бе открил дребните чудовища. В допълнение Ниш обясни всичко, което впоследствие бе научил за противното Изкуство на плътоформирането. Той говори дълго. Когато приключи, очите и на двете момичета бяха започнали да се затварят.

— Благодаря ти — каза Кетила. — Историята беше прекрасна. Ти наистина си много смел. Лека нощ, Крил-Ниш.

— Лека нощ.

Останалите бяха заспали, когато излезлият по-рано Оинан се върна.

— Някакъв напредък? — запита го механикът.

— Още не. Въпросът е деликатен, Крил-Ниш. Трябва да съм сигурен, че няма да бъда издаден, когато поискам услугата.

Тъй като нямаше какво друго да стори, Ниш заспа. Нещата се развиваха бавно.