Тетрарх [bg]

— Как ще влезем? — просъска Ниш.

Момчето не отговори. То напрегнато следеше постовия и подбра момент, когато той не гледаше, за да притича към страничната стена на постройката, отмести няколко разхлабени дъски и се промуши вътре.

За Крил-Ниш бе по-трудно да последва примера му, защото отворът и раменете му бяха еднакво широки. Той се озова в мрачно пространство, обградено от дъски. От двете страни се простираха десетки крака. Бяха се озовали под огромна работна маса, разположена по протежение на сградата.

Колм се обърна надясно и започна да лази, за да спре край чифт оцапани нозе. До тях почиваха по-малки стъпала, обути в раздрани сандали.

— Не излизай, докато не ти кажа — прошепна момчето в ухото на Ниш, а после се изви като набучена змиорка, за да се озове сред двете двойки стъпала.

— Къде беше, Колм? — попита изтощен и немощен женски глас. — Щях да полудея от притеснение.

— Наоколо — отвърна момчето. — На…

— Хващай се на работа, синко. — Гласът на мъжа бе също тъй безжизнен. — Изоставаме в квотата си и с твоята ленивост…

— Намерих го! — просъска Колм.

— Можеш ли да погледнеш този елемент? — попита майка му, без да обръща никакво внимание на думите му. — Не иска да се настави.

Последва мълчание, нарушавано единствено от щракване, потракване и понякога сдавена ругатня.

— Открих човека, който долетя с балона.

— Забрави го! В момента го търсят, а ние не искаме да привличаме внимание към себе си, момче. Колко пъти да ти го повтарям?

— Но…

— Опасно е, Колм — продължаваше мъртвият глас. — Не се набивай на очи. Върши си работата.

— Направо да умра!

— Той е шпионин! Или работи за врага. Ако бъде свързан с нас, всички може да умрем. Освен това трябва да мислим и за сестра ти, Колм. Не смятам, че трябва да ти напомням за това.

— Той е герой! — упорито отвърна момчето. — Той ще ни помогне да си върнем Готрайм.

— Това вече е невъзможно — тросна се мъжът. — Ние сме бежанци. Няма как да си върнем каквото и да било. Трябва да се радваме, че изобщо сме живи.

— Да се радваме? Какъв е смисълът да живеем, ако сме изгубили всичко, дори Историите си?

— Историята не може да се яде.

— Аз ще се върна, дори и ако ми се наложи да чакам цял живот. Готрайм е част от мен и аз няма да се откажа от него.

— Всичко, което не можеш да отнесеш със себе си, е безполезно. Каква е ползата да се оковаваш за скала?

— Вие дори вече не ни разказвате семейните Истории.

— Ако оставаш вкопчен в миналото, няма как да създадеш бъдеще.

— Този човек може да ни помогне. Трябва да чуеш какво е направил, татко. Той е герой.

Звучен шамар. Колм падна на колене. За момент погледът му срещна очите на Ниш, сетне момчето отново се изправи.

— Не искам да чувам и една думица повече — каза бащата. — Този човек е лъжец, а ти си глупак, задето си му обърнал внимание.