Тетрарх [bg]

— Бих могъл да се преоблека като жена — полушеговито предложи Ниш.

Колм погледна към подпухналото лице и мускулестото тяло.

— Малко трудно ще вземат теб, Ниш.

Заслужих си го, помисли механикът.

— Ами ако прокопая тунел?

— Пръстта е само толкова дълбока — Колм показа педя, — а отдолу е скала.

— А ако прескоча стената?

— Войниците провесват телата от стената. След като приключат с тях.

Ниш потръпна. Възможностите за бягство бързо се изчерпваха.

— Родителите ти познават ли влиятелни хора?

— Не мисля. Ще те отведа при тях, когато се стъмни. През деня е рисковано. Ти нямаш знак.

— Знак?

Момчето протегна ръка. Върху опакото на дланта му личеше зачервен ъгловат белег.

— Войниците ли ти го направиха?

Колм кимна.

— Бележат всекиго, дори бебетата. С негасена вар!

— Трябва да е боляло.

— И все още боли понякога, макар да ме белязаха преди шест месеца.

— Бил си тук шест месеца?

— Да, но изгубихме дома си дълго преди това. Точно на деветия ми рожден ден.

— На колко години си сега, Колм?

— На дванадесет и половина. Ще мога да постъпя във войската на четиринадесет.

— Недей да бъдеш толкова нетърпелив — посъветва го Ниш.

— Ще се запиша още на рождения си ден — гордо каза момчето. — Трябва да отбраняваме онова, което ни принадлежи. Иначе не ни остава друго, освен да легнем и да зачакаме да ни убият.

Самият Крил-Ниш бе едва на двадесет, но се чувстваше невероятно стар. Само след символично обучение Колм щеше да бъде изпратен на фронта, където надали щеше да оцелее и месец. Тази трагедия се бе разигравала милиони пъти и нямаше да спре, докато човечеството не загинеше. Може би със знанието, което притежаваше, Ниш имаше възможност да промени нещата. Но за целта трябваше да избяга от лагера и да намери някой висшестоящ.

Недалеч се разнесе лай. Някой изпищя.

— Да вървим! — каза Колм. — Изкарват кучетата. Ако ни намерят, ще ни бият до смърт.

Ниш и момчето изпълзяха навън.

— Къде отиваме? — попита механикът.

Колм внимателно надничаше иззад ъгъла на колибата.

— Чисто е. Ела.

Двамата се затичаха между колибите. Ниш, престанал да задава въпроси, следваше напътствията на водача си. Обгръщаше ги смрад. Наложи им се да се спуснат в падина, по чието дъно се стичаха изпражнения. Малко по-надолу и от другата страна Колм приклекна в естествена вдлъбнатина, дело на някогашни наводнения.