Тетрарх [bg]

Часовете се влачеха. Тежкият въздух се изпълни с миризмата на немити тела. Отникъде не долиташе свеж въздух. Крил-Ниш имаше усещането, че се задушава. Дървесните влакна върху плота на масата му напомняха на лиринкски гребен.

Предвид факта, че в това помещение работеха толкова много хора, вътре цареше необичайна тишина. Единствено се тътреха крака, тракаха сглобявани части, а на моменти някой прочистваше гърло. Механикът доближи око до една цепнатина между дъските, за да погледне по протежение на масата. Работниците сглобяваха малки механизми, вероятно за фронта.

Разнесе се удар, последван от бързо затихнал писък.

— Три дни полудажба! Работи по-усилено!

Гласът долетя някъде наблизо.

Ниш се постара да се свие колкото се може повече, макар да бе уверен, че ще бъде открит. Чифт космати прасци се приближиха, прикачени към най-мръсните стъпала, които бе съзирал през живота си. Те смърдяха на тор.

Краката спряха. Нещо удари по масата над главата на Ниш и металните предмети изтракаха. Механикът затаи дъх. Намираше се толкова близо до надзирателя, че можеше да чуе тежкото му дишане. Личеше, че и околните са застинали от страх. Носът на Крил-Ниш го засърбя, но той не смееше да помръдне.

— Продължавайте! — ревна мъжът и отнесе мърлявите си стъпала. Дрънченето се разнесе отново.

По някакъв начин Ниш успя да издържи остатъка от деня. Измъчваше го колебание: дали да се предаде, или да се довери на момчето? Засега той изчакваше. В ранния следобед работата спря за малко, докато бежанците се нахранят. По това време Ниш бе придобил кучешко обоняние от глад — можеше да подуши водата и се тресеше. Буквално бе започнал да припада, когато дребна ръка се подаде под плота, стиснала очукана дървена чаша.

Механикът я изпразни на един дъх и веднага съжали за лакомията си. Не му оставаше друго, освен да върне чашата в чакащата ръка. Последната скоро се подаде отново, този път с къшей черен хляб.

Сега Ниш се постара да прояви сдържаност, отгризвайки малки хапки — и още по-добре, защото сред трохите гъмжеше от боклуци, с които лесно би могъл да си строши зъбите. След като се нахрани, той положи глава върху ръцете си и заспа.

Когато се събуди, навън беше тъмно, но работата все още продължаваше. Какво го беше сепнало?

— Не започвай отново — просъска бащата на Колм. — Все още не си достатъчно голям, за да отървеш боя, момче!

— Той е тук — прошепна Колм.

— Какви ги говориш?

— Той е тук, под масата. Казва се Крил-Ниш Хлар и баща му е перквизитор.

Последвалото мълчание се проточи. Сетне мъжът изпусна дървения си гаечен ключ, приведе се да го вземе и се втренчи в Ниш.