Непокорна кръв [bg]

„Което за мен не е проблем“ — помислих си самодоволно аз.

Катриона стоеше до мен, което вече не ме притесняваше, но ми омръзна Шона да ми хвърля многозначителни погледи, Ейли да ме поглежда невярващо и Файорак да ръси пиянски шеги за простосмъртните и какво казват за тихите води. Орах се държеше приятелски с мен и аз с нея; тя се беше върнала от патрула и беше разбрала, че спя с простосмъртното момиче, но и двамата се преструвахме, че не ни пука. Аз пих малко повече и се умълчах, седнах на пейката, преметнал ръка през раменете на Катриона и се фокусирах върху музиката. Барабаните бяха шумни и бързи, гайдите и свирките — диви, а красивият необработен глас на Реил заглушаваше подигравателните подмятания към мен.

Беше ми омръзнало от тях. Изведнъж изпитах силно желание да защитя Катриона, а и без това знаех, че брат ми нямаше да ме остави на мира. Затова почти изпитах облекчение, когато чух студения му призив в главата си и се обърнах, за да срещна погледа му от другия край на залата.

Една нежна ръка докосна рамото ми.

— Брат ти те вика, нали? — прозвуча гласът на Орах в ухото ми.

Аз не погледнах към нея, а към Катриона, все още очарован от музиката.

— Да.

— Върви, аз ще остана с нея. Не се притеснявай.

Аз се извърнах към Орах и докоснах бузата й със свободната си ръка.

— Благодаря ти.

Когато се изправих, Катриона настръхна разтревожена, но Орах веднага седна на мястото ми и й каза нещо, което я накара да се усмихне. Всичко щеше да е наред.

Щом се озовах на двайсетина крачки от Конал, той се извини на Гиниш. Не ме погледна, а просто се изправи и излезе в двора. Вече беше късно, но все още не беше притъмняло съвсем и хладният нощен въздух ми донесе истинско облекчение. Музиката поутихна, гласовете и виковете преминаха в тихо мърморене. Стъпките му отекваха отчетливо върху камъните, докато не се спря пред оръжейната и не се обърна, втренчвайки се мълчаливо в мен.

— Пак си си същият — казах аз. Предвидливо бях застанал извън обхвата на юмруците му.

— Остави момичето на мира.

— Не се стеснявай, Ку Хорах. Стига го усуква. Кажи си каквото ти е на сърцето.

— Сериозно ти говоря.

Аз също бях сериозен и за пръв път бях по-разгневен от него.