Непокорна кръв [bg]

— Я, кой го казва. — Докоснах с показалец долната й устна и тя го целуна. — Според мен тук изобщо не става въпрос за косата ти.

Моята коса беше много по-дълга от нейната. Тя я прибра зад ушите ми, избягвайки погледа ми.

— Не. За това как ми я обръснаха. Болеше, половината направо я изтръгнаха с корените. Беше ужасно, беше унизително. Стана точно преди да… беше почти толкова ужасно, колкото… — Тя преглътна шумно. — Не искам повече да се случи. Ако е къса, никой няма да може… няма да е толкова…

— Спри — прекъснах я. — Стига. Никога повече няма да се случи. Разбра ли ме? Повече никой няма да те докосне, освен ако ти не пожелаеш. Включително аз.

— Наистина ли? — Тя ме погледна скептично. — И сега ли няма да ме докоснеш? Ако ти кажа, че не искам?

— Естествено, че няма. Откъде ви идват тия странни мисли на вас, хора?

— Нали знаеш, продължавам да си мисля. — Тя ми се усмихна насила и продължи да говори накъсано. — Как се опънах на доведения ми баща. Излишни усилия, нали? Ако просто му се бях отдала… Той никога нямаше… Да го направи… Да ме предаде… И после пазачите нямаше… Да го извършат… Аз нямаше… Да бъда там… Може би щеше да е по-добре, ако просто…

— Копелето би искало да си мислиш точно така. Затова недей.

— И нищо от това нямаше да се случи — рече тя след миг. — Нямаше да съм тук, с теб.

— Точно такива мисли — казах й аз — могат да те подлудят.

— Не. Точно тази последната оправя всичко.

Погалих я по бедрото и усетих как плътта й потрепва под докосването ми. Беше истинско удоволствие да я любя.

— Чуй ме, Катриона — казах аз. — Не можем да се обвържем. Брат ми няма да ми позволи.

— Брат ти няма да ти позволи?

Въпросът й прозвуча леко подигравателно и аз усетих как се изчервявам.

— Е, аз няма просто да направя каквото… Няма просто така да му се подчиня. — Погледът ми се отмести към ухото й, но това си беше постъпка на страхливец, затова я погледнах отново в очите. — Той е прав.

Тя се засмя и ме целуна.

— Знам. Всичко е наред. Знам за обвързването, знам какво представлява.

— Така ли?

— Разбира се. Чух, че Грийсихе навлязла в морето. След като мъжа й Брок бил убит. Те са били обвързани, нали?

— Разбираш ли, ти си простосмъртна и…

— Няма да живея още дълго. — Тя докосна с пръсти устните ми. — Не и според вас. Но за мен ще е достатъчно.

— И не се притеснявай, ако не съм ти верен — казах аз. — Това няма значение. Не и при нас.

Това като че ли вече й дойде в повече. Толкова, че да ме блъсне в гърдите. Ухилих се стреснато, когато се озовах по гръб на дюшека.