Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Само че Уелш успя да стъпи на отчаяно протегнатия си крак и се изправи, залитайки. Впрегна цялата инерция от движението си, за да се втурне като таран към изхода.
Райън също изпадна в паника и го погна. Пресече му пътя и го настигна точно когато Уелш протягаше ръка към вратата.
Още докато замахваше, Райън съзнаваше, че най-вероятно ще одраска кожата на тила му, но нямаше избор, освен това съществуваше слаба вероятност Трошача да бе имал предвид, че не трябва да наранява кожата над костите, които чупи, което не включваше главата.
Туп!
Ръкохватката на пистолета нанесе болезнен удар и Уелш се срина като чувал.
Райън се надвеси над него, победоносно задъхан. Но чувството за триумф отлетя почти веднага, когато си спомни защо е тук. От него се искаше да върже едрия мъж за дървените блокчета на леглото, да обвие костите му с кърпите и после да ги изпочупи с огромния чук.
Уелш изстена. Толкова бързо?
Райън сграбчи единия му крак и го завлече до леглото. Бързо свали дървените трупчета на пода, за да направи място за Уелш. Най-напред вдигна на леглото торса му, после и краката му, а накрая с въжето от намотките върза ръцете и краката за четирите пръчки на леглото.
Отново напъха надъвканите парчета хартия в устата на Уелш, когато той започна да се размърдва.
Райън се изправи, доволен, че е завързал жертвата за леглото. Над Уелш подробните рисунки примигваха на потрепващата светлина на газената лампа. А в горната част на леглото чакаха чукът и менгемето.
За пръв път Райън застана лице в лице със задачата, която трябваше да изпълни. Беше отишъл в Остин и бе докарал бащата на лъжата в тази подземна стая, подготвена от Костотрошача, при това се беше справил почти безупречно, пренебрегвайки всичко, освен най-необходимото, за да се справи успешно.
А сега трябваше да натроши костите на този човек. Райън вече беше сигурен, че не е по силите му да го направи.
Както беше сигурен, че трябва да го направи.
Остин все още тънеше в мъртвешки сън в четири часа сутринта, когато Рики спря пред къщата на Бъртън Уелш и се огледа в нощта. Зад нея силни прожектори помагаха на криминолозите, които снемаха отпечатъци, събираха улики от следите по килима, снимаха мокрите следи от обувките, влезли от проливния дъжд навън по-рано през нощта и най-вероятно принадлежащи на убиеца. Все още чакаха резултати от трите отпечатъка, които бяха взели от резето преди час и спешно ги бяха изпратили в лабораторията.
Марк Кракър я посрещна на облицованата с плочки площадка и избута настрани шлифера си, за да пъхне ръце в джобовете на панталона си. Улиците все още бяха мокри, но небето беше престанало да излива вода над града и луната надничаше измежду разпокъсаните облаци. На сутринта небето щеше да е синьо.
— Някакви новини от лабораторията? — попита Кракър.
— Всеки момент.
Той кимна намръщен. Човек не можеше да го види често на местопрестъпление в четири сутринта, но отвличането на прокурор не беше обикновен случай. По новините вече беше разпратено комюнике — ФБР смяташе, че Костотрошача е отвлякъл прокурора Бъртън Уелш от дома му в жилищния комплекс Спениш Оукс, западно от Остин. Новите данни сочеха, че извършителят вероятно кара черен форд „Таурус“ и за последен път е забелязан да се движи на юг по шосе 71.
— На сутринта градът направо ще се взриви — каза Рики.
— Надявам се. Колкото повече очи гледат, толкова по-вероятно е да го заловим.
Тя кимна.
— Нещо не е както трябва.
— Струва ми се съвсем очевидно.
— Не, имам предвид по отношение на Райън Еванс.
— Е, скоро ще разберем — каза шефът й с плътния си баритон.
— Не, не дали извършителят е Еванс, а дали става дума за същия убиец от седемте случая преди две години.
— Според мен случилото се по-скоро ни доближава до тази вероятност, отколкото ни отдалечава от нея.
— Само дето това не е стилът на Костотрошача. Той не би оставил отпечатъците си по бравата. Не би шляпал с мокрите си обувки. Костотрошача действа прецизно, той е класически съобразителен сериен убиец. А това тук — посочи тя счупеното стъкло — е престъпление от страст.
— Нали точно това е същността на множественото личностно разстройство?
— Различни личности — може би, но различни методи?
— Търсиш под вола теле, Валънтайн. Не съм специалист по множественото личностно разстройство, дори не съм сигурен доколко изобщо приемам всичко това, но знам достатъчно, за да направя извода, че работата е доста объркана. И хаотична. Това не е точна наука. Всички улики, с които разполагаме в момента, сочат, че Райън е замесен в известна степен. Не успяхме да му намерим алиби дори за някой от предишните случаи — имал е възможност и мотив да извърши престъплението, а сега, ако сме прави, е отвлякъл и прокурора.