Торбарите [bg]

— Пристъпете към мистър Корд — каза художничката.

Рина бавно пристъпи към мен. Не можех да сваля очи от нея.

Най-изкусителният чифт гърди, за които един мъж би мечтал да положи глава. Спря пред бюрото и ме изгледа. Проговори за пръв път този следобед:

— Е?

Усетих усилието, което ми струваше да вдигна очи и да я погледна в лицето. Нейните очи бяха студени и пресметливи. Тази кучка винаги знаеше какво влияние има върху мен. Накани се да се обърне.

— Само още нещо, мис Гейлърд — казах аз. — Когато утре започнем снимките, искам я в черно бельо, вместо в това, бялото. Нека всеки да разбере, че е курва, а не девствена младоженка.

— Да, мистър Корд. — Айлин пристъпи към бюрото с грейнали очи. — Наистина вярвам, че с мис Марлоу ще наложим нов стил. Освен ако не греша напълно, след появата на филма жените по целия свят ще искат да й подражават.

Ухилих се насреща й.

— Не ние диктуваме модата, мис Гейлърд — казах аз. — Жените са си жени много преди вие и аз да се родим.

Тя кимна и се запъти да излезе. Огледах залата. Съвещанието бе свършило и всички си затръгваха. Невада вървеше последен и аз го повиках.

Той се върна към бюрото. Обърнах се и погледнах секретарката. Тя продължаваше да седи на стола, запълнила бележника си със стенографски завъртулки.

— Какво сте писали толкова? — запитах аз.

— Протокол на съвещанието.

— За какво?

— Правило на компанията — изчурулика тя. — Протоколите на всички административни съвещания се записват и се размножават.

— Я ми дайте този бележник. — Задържах го над кошчето за отпадъци и поднесох клечка кибрит. Когато пламъкът хвана, аз го пуснах и я изгледах.

Тя ме зяпаше с ужасени очи.

— Сега си измитай дебелия задник оттук — казах аз — И ако някога чуя, че протоколи от заседания в тази зала са излезли извън тези четири стени, ще си търсите друга работа.

Невада се усмихваше, когато се обърнах към него.

— Прощавай, не трябваше да ти говоря така, Невада.

— Няма нищо, младши. Имах нужда от запушване на устата.

— В този град има куп хора, които ме считат за глупак и мислят, че съм се задънил в загубена сделка. Ти и аз знаем, че това не е вярно, но аз трябва да спра тези приказки. Не мога да си ги позволя.

— Разбирам те, младши. Баща ти беше същият. Намесеше ли се той, имаше само един шеф.

Изведнъж почувствувах колко сме се отдалечили. За миг ме облада чувство на носталгия по детството, когато винаги можех да присегна към Невада за сигурност. Вече не беше така. Беше точно обратното. Невада разчиташе на мен.

— Благодаря, Невада — казах аз и се насилих да се усмихна. — И не се безпокой. Сега вече всичко ще се оправи.

Той се обърна и аз го наблюдавах как излиза от кабинета. Малко след това влезе Дан Пиърс. Взех цигара и я запалих.