Торбарите [bg]

Мориси пристигна след по-малко от двадесет минути.

— Имам един малък проблем, Мориси. Нужна ми е вашата помощ.

Вълнението му постепенно се стопи и той се огледа колебливо.

— На ваше разположение, мистър Корд.

— Стани, Рина! — казах аз. Тя бавно се изправи и тръгна към нас. Очите на Мориси се ококориха зад очилата. Драго ми беше да видя, че освен от самолетите можеше да се вълнува и от друго.

— Не съществувал сутиен, който да ги обуздае така, че хем да не се друсат — обясних аз, — хем да стори това.

Той се обърна към мен шокиран.

— Вие се шегувате, мистър Корд!

— Никога в живота си не съм бил по-сериозен.

— Но… аз си нямам понятие от сутиени. Аз съм авиоконструктор — запелтечи той, целият порозовял.

— Именно за това ви извиках — спокойно отвърнах аз. — Сметнах, че след като конструирате самолети, издържащи на хиляди килограми напрежение, би следвало да можете да изобретите една такава дреболия, която да придържа чифт едри цици. — Обърнах се към художничката. — Запознайте го с подробностите, които са му необходими.

Мис Гейлърд изгледа мен, после Мориси.

— Може би ще бъде по-добре, ако поработим в моя кабинет в гардеробната. Там имам всичко, от което бихте се нуждаели.

Мориси бе впил поглед в гърдите на Рина, докато художничката говореше. За миг ми се стори като парализиран, после той се обърна:

— Мисля, че ще мога да направя нещо.

— Знаех, че ще успеете — усмихнах му се аз.

— Естествено, не обещавам нищо. Но проблемът е доста внушителен.

Запазих сериозно изражение.

— Доста — заявих тържествено аз.

Мориси се обърна към художничката:

— Случайно да ви се намира шублер?

— Шублер? За какво ни е шублер?

Мориси я изгледа учуден.

— А как иначе бихме могли да измерим дълбочината и обиколката?