Торбарите [bg]

— Как върви?

Той вдигна поглед към мен и се ухили.

— Звучи чудесно! — потупа слушалките той.

Усмихнах се и тръгнах към Невада. Той разговаряше с режисьора: и двамата се обърнаха към мен.

— Как е тя?

Новият режисьор сви рамене.

— Отначало беше малко нервна, но се успокои. Ще се справи.

— Ще бъде страхотна! — каза топло Невада. — Колко пъти ми е помагала да си уча репликите, но никога не ми е минавало през ум, че ролята може да подхожда за нея.

Притича един от помощник-режисьорите.

— Готови сме, мистър Карол.

Режисьорът кимна, помощникът се завъртя и викна:

— Всички по места!

Режисьорът тръгна към камерата, докато Невада се отстрани от сцената. Обърнах се и видях Рина да влиза отстрани. Опулих се: не вярвах на очите си. Дългата й, златистобяла коса бе събрана на темето, а гърдите й бяха притиснати така, че приличаше на момче. Устата й бе очертана с тънка линия и силно смалена, а веждите бяха изтеглени по неестествен начин. Не беше вече жена — беше като рекламните вестникарски карикатури към „Панаир на суетата“.

Лицето на Дан остана безизразно! Той ме погледна, но очите му не издаваха нищо.

— Добра работа са свършили — отбеляза той. — Точно според образа.

— Не прилича на жена.

— Да, но публиката си пада по това.

— Пет пари не давам по какво си пада! Не ми харесва. Жени от този тип с лопата да ги ринеш в тоя град.

Лека усмивка се мярна в очите на Дан.

— Щом не ти харесва, промени го — каза той. — Ти си шефът. Филмът е твой.

Изгледах го. Направо ми идеше да се кача на сцената и да се разфуча. Но инстинктът ме задържа. Знаех, че още една суматоха като вчерашната ще деморализира целия колектив.

— Кажи на Карол, че искам да го видя — казах на Дан.

Той кимна одобрително.

— Умно — похвали ме той. — Правилно постъпваш. Може би ще имаш по-малко нужда от мен, отколкото предполагах! — Запъти се към режисьора.

След минутка режисьорът обяви десетминутна почивка. Дойде при мен явно нервиран.

— Какво има, мистър Корд?

— Кой одобри грима и костюма?

Режисьорът ме изгледа, после насочи поглед към Рина.

— Сигурно са одобрени от гардеробиерката и гримьора — каза той. — Невада им обясни как да я обработят.

— Невада ли?

Той кимна. Погледнах Дан.

— Искам всички свързани с въпроса да дойдат след десет минути в кабинета ми! — наредих аз.

— Дадено, Джонас.

Обърнах се и излязох от студиото.