Торбарите [bg]

Изгледах я косо.

— Стил или не, мис Гейлърд, безсмислено е една жена да се превръща в момче, за да бъде в крак с модата. Никой нормален мъж не би се заинтересувал от подобна фигура.

— Не вини мис Гейлърд, Джонас. Аз я накарах да постъпи така.

Обърнах се към Невада.

— Ти ли й каза?

Той кимна.

Рано или късно, това беше неизбежно. Заговорих с леден глас:

— Сега играят моите пари и уговорката бе, че аз ще съм шефът. Затова отсега нататък ти си гледай своята роля. Всичко останало е мой дерт.

Невада сви устни и дълбоко в очите му видях, че е засегнат. Извърнах се, за да не го гледам. Рина гледаше пред себе си, странно безучастна към всичко наоколо.

— Рина! — Тя се обърна към мен с изпълнени с апатия очи. — Иди в банята и измий всичките мазила от лицето си. Сложи си обикновения грим.

Рина мълчаливо напусна стаята, а аз отидох до бюрото и седнах зад него. Никой не проговори, докато тя не се върна с чувствена широка уста, пълните устни и вежди, следващи естествената извивка на челото. Косата й се разпиляваше като бяло злато по раменете, но все още имаше нещо не както трябва. Под халата тялото й беше една плоска, права линия.

— Върни се и махни това, с което са те стегнали!

Все така мълчалива, тя безропотно изпълни нареждането ми. И когато дойде отново в стаята, беше вече Рина. Никой не можеше да отрече, че под халата имаше истинска жена.

— Сега е вече друго — казах аз. — Ще снемем тези сцени наново.

Рина кимна и се обърна. Гласът на мис Гейлърд я спря.

— Не можем да я снимаме така.

Погледнах я.

— Какво казахте?

Мис Гейлърд се изправи.

— Не можем да снимаме така. Бюстът й подскача.

Разсмях се.

— Че какво от това? Циците трябва да скачат.

— Естествено — каза бързо художничката. — Обаче на екрана всичко е преувеличено. — Тя погледна кинооператора. — Така ли е, Дий?

Кинооператорът кимна.

— Права е, мистър Корд. Никак няма да изглежда естествено.

— Ще трябва да й сложим някакъв сутиен — каза мис Гейлърд.

— Добре. Идете и вижте какво може да се направи.

След минутка двете се върнаха от банята. Тръгнаха към мен. Сега беше по-добре от първоначалния вариант и все пак не изглеждаха така добре, както когато бяха свободни. Просто не ми харесваше.

Станах и се запътих към Рина.

— Чакай да видя!

Рина ме изгледа с подчертано студен поглед. Невъзмутимо смъкна халата от раменете си, задържайки го на извивката на лактите.

— Извий се наляво — казах аз. — А сега — надясно.