Доктор Стъклен [bg]

Макар че историите на Джордж сигурно бяха до голяма степен разкрасени, Лангтън все пак трябваше да затвори очи и да се подпре здраво от едната страна на камиона, за да не падне. Мисълта за пълната, смазваща тъмнина го дезориентира. Твърде много отгласи и спомени.

— Добре ли сте, сър? — попита Сапьора. — Не исках да ви разстроя с приказките си. Тя и госпожата все ми повтаря, че дрънкаме прекалено много.

Лангтън поклати глава.

— Просто съм уморен. Но никак не горя от желание да те последвам там долу.

— Надявам се да не ви се наложи, сър. Сега, за тоя вашия Дърам. Както казах, насочил се е към вътрешността на града, сигурно се е ориентирал по посоката, в която тече водата на каналите. Както и да е, явно е излязъл на повърхността някъде около Парламънт Стрийт.

— В Токстет? Стигнал е чак до там?

Джордж Сапьора се почеса по главата.

— Знам, че звучи странно, сър, под земята разстоянията са други. Понякога ти се струва, че лазиш с дни, а се оказва, че си минал едва стотина метра. Друг път си отдолу само час-два, а неочаквано изскачаш на повърхността в другия край на града, на километри далеч. Пътищата отдолу са по-преки изглежда.

Токстет. Лангтън си спомни, че луксозното имение на професор Колдуел Чивърс е недалеч от Ъпър Парламънт Стрийт.

— И сте сигурни, че става въпрос за Дърам?

— По-сигурни няма как да сме. Стъпките му бяха съвсем ясни, лесни за проследяване. А и си е оставил сакото до изхода на отходната шахта под криптата на катедралата — Джордж Самьора разрови мазните парцали, които беше изнесъл от тунела, и измъкна от тях мръсно сако. Бръсна настрани хлебарката албинос, която изпълзя от единия джоб, и посочи етикетите, обърнати по дължина на вътрешните шевове. — Собственост на Компанията на Трансатлантическия свод, сър.

— Благодаря ти.

— Значи, да продължаваме да търсим, а, сър?

— Не, отзови хората си. Сигурен съм, че майор Фелоус ще ви възложи някоя друга задача.

Джордж се ухили, откривайки цял ред златни зъби.

— Е, бас ловя, че ще ни възложи, сър.

Лангтън пое към чакащите по Гори кабриолети, но в последния момент се обърна към Сапьора:

— Тези тунели стигат ли до под основите на Свода?

Вече спуснал се до половината на шахтата, Джордж се върна, подаде глава над уличното платно и каза:

— Да, сър, някои от тях, но Компанията отдавна ги зазида. Щото не искат някой да заложи бомби там отдолу, нали?

Не, определено не искат, помисли си инспекторът. Ако заговорници срещу Свода — бури или не — наистина съществуваха, къде щяха да ударят те? И по какъв начин?