Доктор Стъклен [bg]

— Дошли сте да видите великана ли, сър?

— Създавал ли ви е още проблеми?

— Не и след като го оковахме за койката. Кротък е като агне.

Лангтън усети как го прободе някакво притеснение. Попила прибрания в джоба на жилетката си ключ.

Сержантът отвори широко пред тях и тежката врата на самата килия и се провикна:

— Ей, ти! Стига спа, ставай!

През мръсното стъкло на зарешетеното прозорче високо горе се процеждаше достатъчно светлина, за да се види легналото на каменната койка тяло. Сержантът щракна ключа на осветлението. Лангтън долови някакъв лек аромат, толкова не на място в килията, че отначало не успя да го познае. Бели цветя.

— Хайде! Имаш гости — сержантът сръга Джейк в корема с връзката ключове.

Гигантът не помръдна. Нито отвори очи.

Тогава Лангтън видя, че от стъклото на прозорчето горе липсва малко парче. Ветрецът внасяше студ отвън. Инспекторът изведнъж усети, че в килията е студено като в гроб.

— Доведете доктор Фрай — нареди инспекторът и коленичи до койката. Притисна пръсти до масивния врат на затворника, но беше твърде късно. Под хладнеещата сива кожа не се долавяше никакъв пулс. Лангтън вдигна очи към Патерсън и поклати глава.

Патерсън вдигна очи към счупения прозорец, после ги сведе обратно към безжизненото тяло.

— Как? Как са се добрали до него?

— Той сам ги е оставил да си свършат работата — отвърна Лангтън. — Можел е да повика дежурния, можел е да се бори. Погледни само тялото — не е оказал никаква съпротива.

Гигантският труп на Джейк лежеше на койката — той сякаш спеше, сключил ръце върху корема си, лицето му беше напълно спокойно. Лангтън провери шията на мъжа, точно зад ушите. На острата електрическа светлина ясно се открояваха двете малки квадратни изгаряния. Бяха точно там, където инспекторът очакваше да ги види.

Доктор Фрай се втурна в килията с развята от бързане бяла престилка, ръцете му отваряха лекарската чанта в движение. Лангтън и Патерсън отстъпиха и патологът се зае да прегледа Джейк. Отне му само миг. Фрай отпусна стетоскопа и затвори чантата си с металическо щракване.

— Мъртъв е от не повече от тридесет минути, господа.

— Причина за смъртта? — попита Лангтън.

— Ето това — Фрай посочи малка червена точка от вътрешната страна на една от китките на Джейк. — Вероятно са му инжектирали нещо, което е спряло сърцето, но мога да бъда по-точен само след аутопсия. Благодарение на вашето разследване ставам страшно опитен в диагнозите постмортем.

Форбс Патерсън се обърна към сержанта, който продължаваше да стои на прага на килията.

— Искам пълен оглед на терена под този прозорец отвън. Навярно са се прехвърлили през зида към Виктория Стрийт или откъм Кросхол Стрийт. Полицаи да разпитат всички колеги, чиито прозорци гледат към тези улици…

Патерсън продължаваше да дава инструкции на сержанта, а Лангтън с труд се бореше с надигналото се у него усещане за пълна безпомощност. Не се съмняваше, че смъртта на арестанта е планирана от доʞтор Стъклен, а самият Джейк доброволно е съучаствал в собственото си убийство, но пък никак не му се вярваше в килията да бъдат открити каквито и да било доказателства за това. В очите на инспектора докторът вече започваше да придобива свръхестествени качества. Как би могла полицията да противодейства на подобно сложно и отлично организирано съзнание?