Доктор Стъклен [bg]

Навътре в сградата Лангтън откри странната дневна, в която го беше довела сестрата — стаята беше тиха и студена. В камината нямаше и едно живо въгленче. Само тиктакането на стенния часовник нарушаваше тишината. Лъчът на фенера се плъзна по лакираното дърво, по копринената дамаска, по блестящата гарафа за вино. Стаята очакваше стопанката си, която никога нямаше да се завърне.

Лангтън се изправи пред вратата на помещението с рафтовете и няколко пъти пое дълбоко дъх. Извади ключа, който беше взел от стиснатите пръсти на сестра Райт и го превъртя в ключалката. Масивната врата се отвори безшумно. Лангтън напипа ключа на електричеството и го щракна.

Покритите с мрежа крушки окъпаха помещението в светлина. Редици и редици празни рафтове. Всички делви, които сестра Райт беше придобила, купила или „спасила“ от другите банди, бяха изчезнали, бяха отишли да захранят машината, погребана дълбоко в тунелите под Свода. Всички, освен една.

Делвата на Сара стоеше в средата на помещението, оставена самотна върху поцинкованата маса. Медната тел на пръстена на гърловината и запечаталият капака зелен восък проблясваха. Мъничка на фона на гигантската зала, делвата изглеждаше загубена и не на място. Сама. Уязвима. Лангтън заобиколи масата и прокара длан по студената метална повърхност. После посегна и вдигна делвата с две ръце. Трепет на близост пробяга по тялото му и очите му се напълниха със сълзи.

Подобно на свещеник, понесъл бокал с причастие, Лангтън изнесе делвата с душата на съпругата си вън от склада и пое с нея по ръба на кея, точно над водата. После полека остави делвата на каменните плочи и коленичи до нея. Счупи зеления восък с джобното си ножче и го изчопли, докато оголи лъскавия меден проводник отдолу. Пусна восъчния печат на земята и се спря колебливо. Дали сестра Райт беше сдържала думата си? Дали и след смъртта си в тунелите беше подсигурила възнесението на Сара?