Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Стимпанк » Доктор Стъклен [bg]
Доктор Стъклен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Доктор Стъклен [bg]

Электронная книга - «Доктор Стъклен [bg]». Краткое содержание книги:

В епоха на цепелини и жироплани, атомни открития и карети без коне Трансатлантическият свод е индустриалното чудо на деветнадесети век. Монументален подвиг на инженерните науки, стоманеният окачен мост, поддържан от повече от хиляда кули, се простира през Атлантика — от Ливърпул до далечното пристанище на Ню Йорк. Но в сенките на масивните му подпори, при доковете на река Мърси, лежи труп без лице… Инспектор Матю Лангтън все още скърби, спомняйки си за починалата си съпруга — Сара. Измъчван от кошмари и отнемащи дъха пристъпи на отчаяние и ужас, той се насилва да се концентрира върху разследването на безликия труп. Жертвата носи униформата на Компанията на Трансатлантическия свод, но има татуировки на бур. Дали не става дума за бурски заговор за покушение над кралица Виктория при предстоящото откриване на моста? Но когато истината започва да излиза наяве, тя се оказва доста по-странна от предполагаемия държавен преврат. При появата на още жертви — всички със странни симетрични белези от изгаряне на тила — Лангтън прави връзка между мъртвеца под моста и смразяващите слухове за дèлваджиите — крадци на души, върлуващи след падането на нощта. Най-плашещ от всичко е митичният и неуловим доʞтор Стъклен, който не само може да се окаже човекът, стоящ зад незаконната търговия с души… Но също така може би е свързан с това, което е сполетяло обичната съпруга на самия инспектор на смъртното ѝ ложе… Томас Бренън живее на крайбрежието, северно от Ливърпул. Работата му като диспечер в спешна медицинска помощ го вдъхновява да пише в различни жанрове на художествената литература — фентъзи и криминални романи. Има слабост към викторианските мъгли и сенки, ранната наука и алтернативните светове.
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 138
Перейти на страницу:

Вратата зад гърба на Фрай се отвори. Хари остави наръч вестници върху бюрото и протегна към Лангтън запечатана телеграма.

— Тъкмо пристигна, сър.

— Благодаря ти, Хари. А, да, и още нещо — Лангтън измъкна бележката, на която беше записал името на цеха, произвел намотките на машината на Джейк. — Намерѝ ми адреса на тази фирма.

Хари изкуцука навън, Фрай прелисти набързо вестниците и каза:

— Много добри източници имат тия пусти журналисти.

— Твърде добри — Лангтън посегна към ножа за писма.

— Подозираш ли някого конкретно? Някой колега?

Преди Лангтън да отговори, вратата отново се отвори и в кабинета надникна Макбрайд.

— Зает ли сте, сър?

Лангтън махна на сержанта да влиза и отвори телеграмата. Вътре черни печатни букви бяха написани на машина върху жълтата бланка. Инспекторът прочете съобщението и го подаде на Макбрайд.

Фрай се обърна към вратата.

— Ако нямаш нужда повече от мен…

— Благодаря ти за докладите — отвърна Лангтън. — Боя се, че имаме още два трупа за преглед.

— Младото момиче и прегазеният от влака? Знам. Вече са долу, видях ги — Фрай за миг спря на вратата и попита:

— Какво става, Лангтън? Всички тези смъртни случаи са свързани, така ли?

— Свързани са, но имаме още работа. Доста работа — Лангтън изчака вратата да се затвори и се обърна към Макбрайд. — Какво мислите?

Макбрайд му върна телеграмата.

— Странна работа, сър. Много странна.

Питър Дорън, бившият колега на Лангтън, който сега работеше във Вътрешно министерство, твърдеше в телеграмата си, че при тях няма на служба никакъв майор Фелоус. Чрез връзките си обаче Дорън беше узнал, че във Външно министерство има високопоставен офицер с това име. Но не успял да разбере с какво точно се занимава той.

— Защо му е на Фелоус да лъже в кое ведомство служи? — попита Лангтън, отпусна се назад и пийна от кафето. — Защо да крие, че работи за Външно?

— Може би е секретно, сър — предположи Макбрайд. — Ето, и посещението на кралицата предстои. Може би не иска никой да знае кой е.

— Дори и полицията? Или началникът ни? — Лангтън прикри една прозявка и продължи — Извадихте ли някакъв късмет снощи на приема?

Макбрайд измъкна бележника си от джоба.

— Нищо особено за докладване, сър. Повечето от кочияшите и лакеите знаеха имената на Кеплер и Редфърс от вестниците. Петима от тях обаче си спомниха Редфърс, защото са придружавали господарите си, когато са му ходили на гости.

Лангтън изчете бележките на сержанта, но не видя нито едно познато име. Може би тези хора са били просто пациенти на доктора. Или пък са имали някой по-подозрителен мотив да го посещават? Инспекторът преписа имената в досието по случая и заръча:

— Сравнете имената с дневника на Редфърс. Питайте секретарката му, как ѝ беше името…

— Мисис Дън, сър.

— Питайте я за фамилните имена на семействата, които докторът е консултирал, и разпитайте прислужничката Агнес дали хора от тези семейства са посещавали Редфърс като частни гости. Възможностите са две — пациенти или приятели.

— Ами ако не са били нито едното, нито другото, сър?

— Тогава има реална възможност причината да гостуват на добрия доктор Редфърс съвсем да не е благовидна. А това пък означава, че ние трябва да им отидем на гости.

Макбрайд си прибра бележника и хвърли поглед на съсипания костюм на Лангтън.

— Искате ли да мина през вас, сър? Ще ви донеса чисти дрехи…

Лангтън се замисли за момент. Имаше много за вършене, но може би наистина първо трябваше да се прибере, да се изкъпе и да се преоблече.

— Благодаря ви, сержант. Сам ще се погрижа.

Макбрайд се обърна към вратата, но се върна.

— За малко да забравя, сър. Помните ли, мисис Дън каза, че точно преди да я отпрати, Редфърс говорил по телефона? Е, колегата, когото оставихме в телефонната централа, е проверил журналите и операторите са открили откъде са позвънили на доктора точно преди смъртта му. Не знам дали точно това сме се надявали да открием, но…

— Откъде са му се обадили?

Макбрайд се усмихна.

— От тук, сър. От управлението.

Тринадесет

След като Макбрайд си тръгна, Лангтън извади дневника на Редфърс и се зае да сравнява имената от списъка на сержанта с инициалите в дневника. Откри три възможни съвпадения: Артър Камерън, Дейвид Хемпълман и Стивън Пауъл. Ако те се криеха зад буквите АК, ДХ и СП в дневника, щеше да им се наложи да обяснят на Лангтън какво точно бяха получили от Редфърс срещу заплащането на вписаната срещу инициалите им сума. Щяха да обясняват, дори и ако се окажеха важни и влиятелни членове на ливърпулското общество.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 138
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)