Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Стимпанк » Доктор Стъклен [bg]
Доктор Стъклен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Доктор Стъклен [bg]

Электронная книга - «Доктор Стъклен [bg]». Краткое содержание книги:

В епоха на цепелини и жироплани, атомни открития и карети без коне Трансатлантическият свод е индустриалното чудо на деветнадесети век. Монументален подвиг на инженерните науки, стоманеният окачен мост, поддържан от повече от хиляда кули, се простира през Атлантика — от Ливърпул до далечното пристанище на Ню Йорк. Но в сенките на масивните му подпори, при доковете на река Мърси, лежи труп без лице… Инспектор Матю Лангтън все още скърби, спомняйки си за починалата си съпруга — Сара. Измъчван от кошмари и отнемащи дъха пристъпи на отчаяние и ужас, той се насилва да се концентрира върху разследването на безликия труп. Жертвата носи униформата на Компанията на Трансатлантическия свод, но има татуировки на бур. Дали не става дума за бурски заговор за покушение над кралица Виктория при предстоящото откриване на моста? Но когато истината започва да излиза наяве, тя се оказва доста по-странна от предполагаемия държавен преврат. При появата на още жертви — всички със странни симетрични белези от изгаряне на тила — Лангтън прави връзка между мъртвеца под моста и смразяващите слухове за дèлваджиите — крадци на души, върлуващи след падането на нощта. Най-плашещ от всичко е митичният и неуловим доʞтор Стъклен, който не само може да се окаже човекът, стоящ зад незаконната търговия с души… Но също така може би е свързан с това, което е сполетяло обичната съпруга на самия инспектор на смъртното ѝ ложе… Томас Бренън живее на крайбрежието, северно от Ливърпул. Работата му като диспечер в спешна медицинска помощ го вдъхновява да пише в различни жанрове на художествената литература — фентъзи и криминални романи. Има слабост към викторианските мъгли и сенки, ранната наука и алтернативните светове.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 138
Перейти на страницу:

Пиян съм от умора, помисли си Лангтън. Ръката му напипа шишенцето с бензедринови таблетки в джоба. Още не.

Когато подмина будката за тютюн край железопътните релси, инспекторът си спомни за мъжа, който го беше проследил вън от лагера. Или поне така се беше сторило на Лангтън. В момента онази гонитба изглеждаше на инспектора като игра на въображението. Може би зловещата атмосфера на всички тези убийства беше започнала да му действа. Не трябваше да губи здравия си разум, без значение по какви странни пътеки щяха да го поведат дѐлваджиите.

Още при първата бариера на входа на Свода на Пиър Хед охраната спря инспектора. Помолиха го да почака. Само на стотина метра оттам той виждаше лагера, но кралицата при гостуването си нямаше да го види — екипи от работници на Свода бяха заети с издигането на висока дъсчена ограда по цялата дължина на Пиър Хед, за да скрият бедняшкия квартал. Кордон от полицаи пазеше работниците, защото жителите на лагера непрекъснато им пречеха и спореха с тях, заради енергичното им желание бързо-бързо да ги затворят зад високите дъски.

— Насам, сър.

Лангтън последва цивилния полицай през бариерата и през турникет — много такива бяха поставени, за да пропускат гостите на откриването. Видя, че с помощта на заграждения потокът от хора щеше да бъде пропускан през тесен проход, за да бъде придвижването им бавно и да могат разните полицаи, охранители и агентите на самата кралица да ги наблюдават отблизо и да забележат веднага евентуални нарушители на реда. Добър план, стига да сработеше.

— Въоръжен ли сте, сър?

— Да — отвърна Лангтън и бръкна за револвера.

Полицаят го спря.

— Днес можете да задържите пистолета, сър, но от утре на Свода ще бъдат забранени всякакви оръжия. Насам, моля.

Минаха през порти от формована стомана и край все още недовършени амфитеатрални редове от дървени седалки, покрити с тенти, по които още се суетяха работници с ризи без ръкави. Извън охраняемия периметър животът на доковете продължаваше с пълна сила. Лангтън виждаше крановете, които вдигаха товари, мъже, пъплещи по акостиралите кораби, каруци и натоварени е бали парни коли. Но тук, вътре, в района на предстоящото официално откриване на Свода, цареше сравнително спокойствие.

От едната страна се издигаха офисите на Компанията на Свода, където инспекторът беше разговарял с лорд Салисбъри. От другата страна — още редове от дървени седалки, предвидени да поберат около двеста-триста гости. А напред, при самото начало на грамадната рампа, извеждаща към Свода, бяха поставени два големи позлатени стола, тапицирани с червен плюш и покрити с богато украсен павилион. Мъжът пред павилиона проследи с очи приближаването на инспектора, после махна на придружаващата го охрана.

— Лангтън.

— Майор Фелоус — Лангтън не знаеше дали да козирува или да се ръкува, тъй като не му беше известно що за чин въобще имаше Фелоус. — Главният инспектор ме уведоми, че сте искали да говорите с мен.

Вместо да потвърди това, с дясната си ръка Фелоус описа широк кръг, обхващайки целия терен, подготвян за официалното откриване, както и самия Свод.

— Взели сме всички предпазни мерки, които са ни по силите, Лангтън. Всеки един гост ще бъде щателно претърсван, дори дамите. Екипи огледаха много внимателно доковете и каналите, но не откриха нито следа от взривни устройства или скрити наемни убийци. Мой човек ще стои на всеки прозорец на административната сграда на Свода. Самият Свод ще гъмжи от полиция, военни, охрана и снайперисти. Но всичко това може да се окаже напразно.

Лангтън замълча.

— Ако не можете да откриете Дърам — продължи Фелоус, вторачен в инспектора, — тогава всички наши приготовления нямат никакво значение.

— Не знаем дали Дърам изобщо е част от някакъв заговор.

— Но не можем и да отхвърлим тази възможност, Лангтън. А сега ми разкажете докъде сте стигнали във вашето разследване.

Инспекторът разказа за Редфърс и за нападателя на мисис Гриздейл, както и за резултатите от аутопсиите на двамата.

Фелоус го прекъсна с махване на ръка.

— Разправете ми за Дърам.

— За него нямам новини. Надявах се при първа възможност да мога да поговоря с ръководителя на издирвателния екип в тунелите.

Фелоус плъзна поглед по доковете отвъд временните заграждения.

— Значи той е все още някъде там, на свобода.

Лангтън се поколеба за момент, след това попита:

— Кой всъщност е Дърам?

За миг му се стори, че Фелоус ще му отговори. После лицето на майора се скри отново зад обичайната безстрастна маска.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 138
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)