Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Разпродажбата бе вече напреднала. Превъзходната мебелировка на приемната, направена от най-добрите майстори; отбраните редки и бележити вина, купувани, без да се гледа цената им, според познатия на всички вкус на купувача им; пълният и богат семеен сервиз — всичко това е продадено още предишните дни. Някои от най-хубавите вина (а всички от тях се ползуваха с голяма слава сред познавачите) бяха купени от лакея на мистър Джон Озбърн, ескуайър, Ръсъл Скуеър, за неговия господар, който ги познаваше много добре. Част от най-необходимите прибори на сервиза е купена от неколцина млади борсови посредници от Сити. Сега, когато публиката бе поканена да купи по-маловажните предмети, случи се така, че ораторът на масата подробно описваше качествата на една картина, която искаше да препоръча на слушателите си. Последните съвсем не бяха толкова много, нито толкова отбрани, колкото присъствуващите от предишните дни на разпродажбата.
— Номер триста шестдесет и девет! — изрева мистър Хамърдаун. — Портрет на един джентълмен на слон. Кой ще наддава за джентълмена на слона? Вдигнете картината, Блоумън, и нека господата да я видят. — Един дълъг блед джентълмен, с вид на военен, седнал скромно до махагоновата маса, не можа да удържи усмивката си, когато мистър Блоумън показа картината. — Обърнете слона към капитана, Блоумън. Е, какво ще кажем за слона, сър? — Но капитанът поруменя и бързо и стеснително извърна погледа си другаде.
— Да кажем ли двадесет гвинеи за това произведение на изкуството? Петнадесет, пет, сами определете цената. Джентълменът без слона струва пет фунта стерлинги.
— Чудя се как не е съборил слона — каза един професионален шегаджия, — доста едричък е този джентълмен. — При тези думи в стаята се разнесе общо кикотене (защото ездачът на слона беше нарисуван като доста пълен човек).
— Не се опитвайте да подбивате цената, мистър Мос — каза мистър Хамърдаун. — Нека публиката го разгледа като произведение на изкуството. Смелото животно е нарисувано съвсем естествено; джентълменът е в жълто сако, взел е в ръка пушката си и отива на лов; в далечината се виждат бананово дърво и пагода, вероятно тази картина наподобява някое интересно местенце от нашите знаменити източни владения. Колко давате за този предмет? Хайде, господа, не ме принуждавайте да стоя тук цял ден.
Някой предложи пет шилинга, при което седналият край масата военен погледна към мястото, откъдето бе дошло това щедро предложение, и видя там друг офицер, с една млада дама, която го бе хванала под ръка. И двамата, изглежда, много се забавляваха от тази сцена и в края на краищата, когато чукчето удари, именно те получиха картината за половин гвинея. Седналият край масата джентълмен доби още по-изненадан и по-смутен вид, когато видя тази двойка. Главата му потъна в офицерската яка и той извърна към тях гърба си, за да не могат да го видят.
Нямаме за цел да изреждаме другите вещи, които него ден мистър Хамърдаун има чест да предложи на публична продан, освен само един предмет, малко четвъртито пиано, което бе свалено от горния етаж на къщата (големият роял бе продаден преди това); младата дама го опита с бързата си и ловка ръка (като накара офицера отново да се стресне и поруменее) и когато дойде редът му, започна да наддава.