Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Но той се натъкна на съпротивление. Евреинът, агент на седналия край масата офицер, наддаваше срещу евреина, агент на купувачите на слона, така че за малкото пиано се поведе остра битка, а мистър Хамърдаун насърчаваше участвуващите в нея.
Най-после, след като състезанието продължи доста, двамата притежатели на слона напуснаха борбата, чукчето удари и човекът, който ръководеше разпродажбата, каза: «Мистър Луис, двадесет и пет» — така че този, за когото мистър Луис наддаваше, стана собственик на малкото четвъртито пиано. Като извърши покупката, той се изправи с такъв вид, сякаш се чувствуваше много облекчен, в този момент неуспелите в сделката негови съперници го зърнаха и дамата се обърна към кавалера си с думите:
— Я гледай, Родън, това е капитан Добин.
Предполагам, че Беки не бе доволна от новото пиано, което съпругът й бе наел, или може би собствениците му си го бяха взели, отказвайки да продължават да й услужват на кредит, или пък изпитваше особена слабост към инструмента, който току-що се бе опитала да купи, тъй като той й напомняше миналите дни, когато имаше обичай да свири на него в малката всекидневна на нашата скъпа Амелия Седли.
Разпродажбата ставаше в старата къща на Ръсъл Скуеър, където прекарахме заедно няколко вечери в началото на нашия разказ. Добрият стар Джон Седли бе разорен. Името му се бе появило в списъка на фалиралите търговци и това бе последвано от обявяване в несъстоятелност и изключване от борсата. Лакеят на мистър Озбърн дойде да закупи известно количество от знаменития портвайн и да го пренесе в зимника на отсрещния дом. Що се отнася до сервиза изящно изработени сребърни лъжици и вилици, както и до десертните прибори, те станаха собственост на трима млади борсови посредници (господа Дейл, Спигът и Дейл, от Тредни Стрийт), които едно време бяха вършили сделки със стария човек. Той се бе отнесъл много великодушно с тях по времето, когато бе много добър с всички, с които имаше някакво вземане-даване, и сега те изпратиха тази малка останка от корабокрушението, заедно с почитанията си, на добрата мисис Седли. А пък що се отнася до пианото, понеже капитан Уилям Добин можеше да свири на него толкова, колкото и да танцува на въже, твърде е вероятно, той да не го бе купил за собствена употреба.
Накъсо казано, една вечер то пристигна в една много малка къщичка на тясната уличка, отклоняваща се от Фулъм Роуд — една от онези улички, които имат най-романтични имена (тази например се наричаше улица Ана-Мария) и чиито къщи приличат на кукленски домове; където ви се струва, че хората, поглеждащи от прозорците на първия етаж, седят с нозе в приемната; където по храстите в малките градинки отпред вечно цъфтят детски престилки, малки червени чорапки, шапчици и други такива; откъдето чувате звуци на клавесин и момински песни; и накъдето вечер виждате чиновниците от Сити да се тътрят уморено. Тук именно беше домът на мистър Клен, чиновник на мистър Седли, и в това убежище добрият стар джентълмен подслони глава с жена си и дъщеря си, щом ударът настъпи.
Когато до Джоз Седли стигна новината за семейното нещастие, той постъпи тъй, както би постъпил всеки с неговия нрав. Не се върна в Лондон, обаче писа на майка си да се отнесе до пълномощниците му и да изтегли от тях толкова пари, колкото е необходимо, та добрите му покрусени родители да не се боят от нищетата. Като стори това, Джоз продължи да си живее в семейния пансион в Челтнам също както и по-рано. Излизаше на разходка с двуколката си; пиеше си кларета; играеше си бридж; разправяше индийските си историйки, а ирландската вдовица го утешаваше и ласкаеше както обикновено. Паричният му подарък, колкото и да бе добре дошъл, направи слабо впечатление на родителите му; и аз съм чувал Амелия Седли да казва, че първия ден, в който видяла баща си да вдига глава след нещастието, било, когато получила пакета с вилиците и лъжиците, изпратени с поздравите на младите борсови посредници. И тогава той избухнал в плач като малко дете, развълнуван от случката повече и от жена си, на която те били подарени. Едуард Дейл, младшият съдружник във фирмата, който бе купил тези прибори, беше твърде много запленен от Амелия, на която направи предложение за женитба въпреки случилото се нещастие. В 1820 година той се ожени за мис Луиза Кътс (дъщеря на Хайъм и Кътс, известни търговци на зърнени храни), която имаше доста добри доходи; и сега живее в охолство и с многобройна челяд в елегантната си вила на Мюзуел Хил. Но нека споменът за този добър човечец не ни отклонява от нашия главен разказ.
Читателите ни, надявам се, имат достатъчно добро мнение за капитан и мисис Кроли, та да предположат, че може да им хрумне да отидат на гости в едно тъй далечно място като Блумсбъри, ако са знаели, че семейството, което са искали да почетат с посещението си, вече е не само на заден план в обществото, но е и без пари и не може в нищо да им бъде полезно. Ребека бе много изненадана, когато видя, че удобната стара къща, където я бяха посрещнали любезно, бе нападната от купувачи и продавачи на търг и нейните интимни семейни ценности бяха осквернявани и ограбвани от чужди хора. Един месец след бягството си тя се бе сетила за Амелия, и Родън, разсмивайки се гръмко, бе изразил съгласието си да се види отново с младия Озбърн. «Той е много удобен познайник, Бек — прибави този шегаджия. — Бих желал да му продам и друг кон, Бек. Бих желал също да изиграя още няколко партии билярд с него. Точно сега той може да ни бъде това, което аз наричам полезен, мисис Кроли — ха, ха!» Няма защо да се предполага от тези негови думи, че Родън Кроли умишлено е възнамерявал да измами Озбърн на хазарт. Той само желаеше да се възползува от играта му по начина, който всеки обичащ спорта джентълмен от Панаира на суетата смята за свое право спрямо съседа си.