Панаир на суетата (роман без герой)

В този град има джентълмени от много добри семейства и твърде известни сред обществото, които никога не са влизали в приемната на една дама; така че за женитбата на Родън Кроли може би се разказваше в неговия роден край, където, разбира се, мисис Бют бе разнесла новината, обаче в Лондон или се съмняваха в нея, или не бяха я научили, или изобщо не приказваха за това. Той си живееше удобно на кредит. Имаше голям капитал от дългове, с които, ако са благоразумно разпределени, човек може да кара дълги години и с които мнозина съумяват да преживяват сто пъти по-добре и от хората с готови пари. Та кой от тези, които се движат по лондонските улици, не може да посочи поне десетина мъже, возещи се в прекрасни екипажи, докато той върви пешком, които са известни в модното общество, които търговците с поклон изпращат до екипажите им, които не се лишават от нищо и които никой не знае от какво живеят? Виждаме Джек Трифтлес да се разхожда из парка или да се стрелка с файтона си по Пел Мел и отиваме на вечерите му, където се поднасят превъзходни блюда. «Как е започнало това — казваме ние — и как ли ще свърши?» «Драги приятелю — чух веднъж Джек да казва, — аз имам дългове във всички европейски столици.» Краят трябва да дойде някой ден, обаче междувременно Джек си живее чудесно; хората с удоволствие стискат ръката му, не обръщат внимание на тъмните историйки, които от време на време се шепнат за него, и заявяват, че е добродушен, весел, безразсъден човек.

Истината ни задължава да признаем: Ребека се бе омъжила точно за такъв човек. В неговия дом имаше всичко, освен готови пари, от които домакинството им доста наскоро почувствува нужда. Един ден, като четяха вестника, те стигнаха до съобщението: «Поручик Дж. Озбърн става капитан чрез откупуване чина на Смит.» Тогава Родън изрече споменатата вече забележка за любимия на Амелия, което доведе до посещението им на Ръсъл Скуеър.