Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Трябва да се знае, че мис Кроли излизаше от стаята си чак към обед — обикновено пиеше сутрешния си шоколад в леглото, докато Беки й четеше вестника, или се забавляваше с нещо друго, или пък просто безделничеше. Съзаклятничките от долния етаж единодушно решиха да пощадят скъпата им мис Кроли, докато последната се появи във всекидневната си, а междувременно й съобщиха, че мисис Бют Кроли е пристигнала от Хампшир е пощенската кола, че се е настанила в Глостърския хотел, че изпраща много здраве на мис Кроли и че е поканена на закуска от мис Бригс. Пристигането на Мисис Бют Кроли, което други път не би причинило някаква особена радост, сега бе посрещнато с удоволствие, тъй като мис Кроли бе много доволна от мисълта, че ще поклюкарствува със снаха си за покойната лейди Кроли, за предстоящото погребение и за внезапното предложение на сър Пит към Ребека.
Едва когато старата дама бе настанена на обичайното си кресло във всекидневната и след като двете дами си размениха предварителните прегръдки и въпроси, съзаклятничките сметнаха, че е дошъл моментът да я подложат на операцията. Кой не се е възхищавал от изкусните и деликатни загатвания и намеци, с които жените «подготвят» приятелките си за някоя лоша новина? Двете приятелки на мис Кроли създадоха такава тайнствена атмосфера, преди да й съобщят новината, че действително успяха да я доведат до необходимото състояние на съмнение и тревога.
— И тя отказала на сър Пит, скъпа мис Кроли; подгответе се за онова, което ще ви кажа — започна мисис Бют, — защото… защото не е могла да постъпи иначе.
— Разбира се, че е имала основание за това — отвърна мис Кроли. — Тя харесва някой друг. Казах на Бригс това вчера.
— Харесва някой друг! — със задъхване промълви Бригс. — О, мила приятелко, та тя вече е омъжена.
— Да, вече е омъжена — присъедини се към нея мисис Бют. И двете седяха със стиснати ръце, като ту се поглеждаха една друга, ту хвърляха поглед към жертвата си.
— Изпратете я при мене, изпратете я веднага! Тази хитра нещастница! Как е посмяла да не ми каже? — Извика мис Кроли.
— Тя няма да дойде скоро. Пригответе се да чуете нещо, скъпа приятелко — тя е излязла за дълго — тя е… тя е напуснала къщата завинаги.
— Мили боже, и кой ще ми приготовлява сега шоколада? Пратете да я повикат; искам веднага да се върне — каза старата дама.
— Снощи е избягала, мис Кроли — извика мисис Бют.
— Оставила е едно писмо за мене — възкликна Бригс. — Омъжена е за…
— Подгответе я, за бога. Не я измъчвайте, мила мис Бригс.
— Е добре, за кого е омъжена? — извика старата мома с неспокойна ярост.
— За… за един ваш роднина…
— Тя отказа на сър Пит — извика жертвата. — Веднага ми кажете. Не ме влудявайте.
— О, мис Кроли… подгответе я, Бригс… омъжена е за Родън Кроли.
— Родън се е оженил за… Ребека… една възпитателка… една личност съвсем незнач… Махай се от къщата ми, глупачко такава, идиотко такава… ти, глупава, стара Бригс… как посмя? А и ти, Марта, и ти си забъркана в тази каша… ти си го накарала да се ожени, като си мислила, че ще го лиша от наследство… — крещеше истерично клетата стара дама.
— Аз ли, мис Кроли, аз ли да накарам един член на това семейство да се ожени за дъщерята на един учител по рисуване?
— Майка й е от рода Монморанси — извика старата дама и дръпна шнура на звънеца с всичка сила.
— Майка й е била оперна балерина, а и самата тя е била на сцената или нещо по-лошо — каза мисис Бют.
Мис Кроли нададе един последен писък и припадна. Принудиха се да я пренесат отново в стаята, която току-що бе напуснала. Истеричните припадъци следваха едни след друг. Изпратиха за лекар — дойде и аптекарят. Мисис Бют влезе в ролята на милосърдна сестра край леглото и.
— Роднините й трябва да се намират около нея — каза тази обичлива жена.
Едва я бяха пренесли в стаята и, когато се появи нова личност, на която също трябваше да съобщят новината. Беше сър Пит.
— Къде е Беки? — запита той, като влезе. — Къде е багажът й? Тя ще дойде с мене в Куинс Кроли.