Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Бети пристъпи на пръсти към него, сякаш се боеше да не го събуди — погледна го, огледа и стаята с много доволен и учуден вид, взе писмото и се ухили широко, като го въртеше в ръце, след което най-сетне го занесе долу, в стаята на мис Бригс.
Бих искал да знам как Бети можа да разбере, че писмото бе за мис Бригс. Цялото образование на Бети се заключаваше в това, което бе научила в неделното училище на мисис Бют Кроли, и тя можеше да чете английски толкова, колкото и староеврейски.
— Я, мис Бригс! — възкликна момичето. — О, мис, нещо трябва да се е случило! В стаята на мис Шарп няма никой. Никой не е спал в леглото, избягала е и е оставила това писмо за вас, мис.
— Какво! — провикна се Бригс, като изпусна гребена, а тънкия кичур коса падна над раменете й. — Бягство! Мис Шарп избягала! Какво, какво е това? — И тя счупи любопитно печата и, както казват, «изгълта съдържанието» на отправеното до нея писмо.
«Скъпа мис Бригс,
Вашето нежно и благородно сърце ще ми съчувствува, ще ме съжали и ще ми прости. Със сълзи, с благословии и с молитви напущам дома, където клетото сираче намери доброта и обич. Но има други изисквания, по-мощни от тези на благодетелката ми, които ме принуждават да се махна от къщата й. Отивам там, където е дългът ми — при съпруга си. Да, аз съм омъжена. Съпругът ми заповядва да се прибера в нашия скромен дом. Скъпа мис Бригс, съобщете тази новина на моята скъпа, на моята обична благодетелка, а нежното Ви съчувствие ще Ви подскаже как да сторите това. Кажете й, че преди да си отида, аз съм плакала върху нейната скъпа за мене възглавница — тази възглавница, която тъй често оправях, когато бе болна, и край която отново жадувам да бдя. О, с каква радост ще се върна в милия дом на Парк Лейн! Как треперя при мисълта за отговора, от който ще зависи участта ми! Когато сър Пит благоволи да ми предложи ръката си и да ми направи тази чест, която обичната мис Кроли каза, че напълно заслужавам (благославям я за това, че смята клетото сираче достойно да й бъде сестра), аз му казах, че вече съм съпруга другиму. Дори и той ми прости. Но аз нямах достатъчно смелост да му открия всичко, да му кажа, че не мога да му стана жена, понеже съм негова дъщеря! Тъй като съм венчана за най-добрия и най-великодушния от всички мъже — Родън на мис Кроли сега е моят Родън. По негова заповед аз отварям устни за това признание и отивам да го последвам в нашия скромен дом, както бих го последвала навсякъде в света. О, моя превъзходна и добра приятелко, застъпете се пред обичната леля на моя Родън за него и за клетата девойка, към която цялото му благородно семейство показа такава несравнима обич. Помолете мис Кроли да приеме своите деца. Не мога да кажа нищо повече, освен да изпрося благословии за всички в милия дом, който напущам. За всички ви се моля.