Панаир на суетата (роман без герой)

С една дума, след случката със сър Пит мис Кроли и Бригс бяха обхванати от истинска буря на чувства и Ребека стана прицел на тяхното най-нежно внимание. В нейно отсъствие мис Кроли се утешаваше с най-сантименталния от романите в библиотеката си. Малката Шарп със своите тайни страдания бе героинята на деня.

Тази вечер Ребека пя по-сладко и приказва по-приятно от всеки друг ден от престоя си на Парк Лейн. Сърцето на мис Кроли напълно се отвори за нея. Тя говореше шеговито и със смях за предложението на сър Пит, осмиваше го като глупаво хрумване на стар човек; и очите й се напълниха със сълзи, а сърцето на Бригс — с мълчалива ревност, когато каза, че не желае друга участ, освен тази, да остане завинаги при скъпата си благодетелка.

— Мило мое малко създание — каза старата дама, — аз не възнамерявам да ви пусна да мръднете още дълги години, можете да бъдете уверена. А що се отнася до това, да се върнете при онзи отвратителен мой брат след всичко, което се случи — за подобно нещо не може и да се приказва. Ще стоите тук, при мене и при Бригс. Бригс много често иска да се вижда с роднините си. Бригс, можеш да правиш това, когато пожелаеш. Но колкото се отнася до вас, миличка, вие трябва да стоите тук и да се грижите за старата жена.

Ако в този момент Родън Кроли беше там, вместо да пие неспокойно кларет в клуба, двамата млади можеха да паднат на колене пред старата мома, да признаят всичко и тя може би щеше в един миг да им прости. Но тази възможност им бе отказана навярно за да може повестта да бъде написана и да бъдат разказани множество техни чудновати преживелици — преживелици, които никога не биха им се случили, ако бяха подслонени под удобната и безинтересна стряха на мис Кроли.

По нареждане на мисис Фъркин в домакинството на Парк Лейн служеше една млада жена от Хампшир, чиято длъжност между другото беше да чука на вратата на мис Шарп и да й подава каната с топла вода, която Фъркин по-скоро би умряла, отколкото да поднесе на натрапницата; а тази девойка, отрасла в семейното имение, имаше брат в отделението на капитан Кроли и ако истината бе излязла налице, положително биха открили, че известни събития, доста тясно свързани с настоящата история, й бяха добре известни. Както и да е, с трите гвинеи, които Ребека й даде, тя купи жълт шал, чифт зелени обувки и светлосиня шапка с червено перо и тъй като малката Шарп не бе много щедра с парите си, безсъмнено Бети Мартин бе подкупена за известни направени от нея услуги.

На втория ден след предложението на сър Пит слънцето изгря както обикновено и в обичайния час Бети Мартин, прислужницата на горния етаж, почука на спалнята на възпитателката.

Никой не отговори и тя почука отново. Тишината и този път остана ненарушена; и Бети, с топлата вода в ръце, отвори вратата и влезе в стаята.

Покритото с памучна покривка малко бяло легло беше гладко и спретнато както предишния ден, когато Бети със собствените си ръце бе помогнала да го оправят. Две малки денкчета стояха вързани в единия край на стаята, а на масата пред прозореца — върху игленичето — голямото дебело иглениче с розова подплата, направено във форма на дамска нощна шапчица се намираше писмо. Навярно то бе стояло там цяла нощ.