Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Ерик и Бил се спогледаха.
— Чуй ме, Тара! — Ерик пристъпи към нея и Тара направи грешката да погледне нагоре. Очите й застинаха, вперени в неговите, и Ерик започна да изтрива спомените й от нощта. Нямах сили да протестирам, не че щях да успея да променя нещо. Тара нямаше да помни нищо. Надявах се никога да не повтори грешката, която едва не погуби живота й.
Сам (обут в панталоните на Яйцето) помогна на Тара да се качи в колата и потегли към града. Бил започна да подготвя къщата за предстоящия пожар. Ерик очевидно броеше остатъците от труповете, за да се увери, че няма липсващи части, които да събудят подозрения при разследването. После прекоси двора, за да провери как е Анди.
— Ерик, защо Бил изпитва такава ненавист към семейство Белфльор? — отново попитах аз.
— О, това е стара история — каза Ерик. — Още от времето, когато е бил човек. — Остана доволен от състоянието на Анди и отново се залови за работа.
Чу се шум от приближаващ автомобил и в двора мигом се появиха Бил и Ерик. От единия край на къщата се разнесе едва доловимо пукане.
— Не можем да подпалим къщата на няколко места едновременно, защото веднага ще разберат, че пожарът е бил предизвикан нарочно — каза Бил на Ерик. — Ненавиждам тези нови постижения в развитието на полицейската експертиза.
— Ако не бяхме решили да излезем на светло, сега щяха да обвинят за пожара някого от своите — отвърна Ерик. — А сега от нас ще излязат едни великолепни изкупителни жертви… което е унизително, като се има предвид колко по-силни сме от тях.
— Ало, момчета, аз не съм марсианка, а човек. Чувам ви идеално — обадих се аз и гневно ги изгледах, но те изобщо не се разтревожиха, а спокойно наблюдаваха как Порша Белфльор излезе от колата си и хукна към брат си.
— Какво сте направили на Анди? — изпищя тя с треперещ глас. — Проклети вампири! — Тя разкопча яката на ризата му и взе да оглежда шията му за следи от ухапвания.
— Именно те му спасиха живота — отбелязах аз. Ерик огледа Порша от глава до пети и без да обели и дума, започна да претърсва колите на мъртвите гуляйджии.
Бил пристъпи към Анди.
— Събуди се! — прошепна той.
Анди примига и отвори очи. Погледна ме и изненадано се ококори, сякаш се питаше кога е успял да ме пусне, без дори да забележи. После вдигна очи към Бил и се сви от уплаха. Миг по-късно установи, че до него стои сестра му, и най-накрая погледна към къщата.
— Там има пожар — бавно изрече той.
— Да — отвърна Бил. — Всички са мъртви, с изключение на двама, които се прибраха в града. Но те няма да помнят нищо.
— Значи… те са убили Лафайет?
— Да — казах. — Майк и семейство Хардауей, а Джен вероятно е знаела за това.
— Но аз нямам никакви доказателства.
— Я виж тук! — извика Ерик. Стоеше до отворения багажник на колата на Майк Спенсър.
Всички се наредихме около него. Оказа се — благодарение на силно развитото вампирско зрение, — че в багажника има окървавени дрехи и един портфейл. Ерик се протегна да го вземе и внимателно го отвори.
— На кого е? Има ли документи?
— На Лафайет Рейнолдс — каза Ерик.
— Тогава да оставим всичко така, както си е. Полицията ще намери тези неща в багажника и… край! Аз вече няма да съм заподозрян!
— Ох… слава богу! — изхълца Порша. Бледото й лице и кестенявите й коси грееха на лунната светлина. — Анди, миличък, хайде да се прибираме!
— Порша — рече Бил. — Погледни ме.
Тя вдигна поглед към него, но бързо го отмести.
— Съжалявам, че те подведох така — бързо изрече тя. Явно се срамуваше да се извинява на вампир. — Надявах се, че по този начин ще се сдобия с покана за това мероприятие… исках да разбера кой е убиецът на Лафайет.
— Суки свърши това вместо теб — тихо каза Бил.
Погледът й се премести върху мен.
— Надявам се, че не е било много страшно, Суки — каза тя толкова мило, че ме изненада.
— Беше просто ужасно! — отвърнах аз и Порша потръпна. — Но всичко свърши.
— Благодаря ти, че помогна на Анди.
— Аз не помагах на Анди. Направих го заради Лафайет — поклатих глава.
— Разбира се — каза тя и пое дълбоко въздух. — Той беше твой колега.
— Той беше мой приятел — поправих я аз.
Тя изпъна гръб и кимна:
— Твой приятел.
Огнените езици вече обхващаха къщата и скоро тук щеше да се напълни с полицейски и пожарни коли. Крайно време беше да тръгваме.
Забелязах, че нито Бил, нито Ерик предложиха на Анди да изтрият паметта му.
— Мисля, че трябва да тръгваш, Анди — казах аз. — Прибери се у вас заедно с Порша и кажи на баба ти да се закълне, че си бил там през цялата нощ.