Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Както Тривайз бе предвидил, повърхността позеленя и при последната обиколка на планетата той посочи някои характерни петна, за които каза, че са градове.
— Това не е много урбанизиран свят. Никога по-рано не съм бил в Сейшелския съюз, но според информацията от компютъра тук са склонни да се вкопчват в миналото. В очите на цялата Галактика техниката се асоциира с Фондацията и там, където Фондацията не е популярна, съществува тенденция за придържане към традициите — с изключение, разбира се, на въоръженията. Мога да те уверя, че в това отношение Сейшел е съвсем модерен.
— Скъпи ми Голан, нали това няма да се окаже неприятно? В края на краищата, ние сме членове на Фондацията и бидейки на вражеска територия…
— Тук не е вражеска територия, Янов. Не се бой, те ще са напълно учтиви. Просто Фондацията не е популярна. Сейшел не е част от фондационната Федерация. Тъй като те се гордеят с независимостта си и не обичат да си припомнят, че са много по-слаби от Фондацията и че запазват тази своя независимост единствено понеже ние желаем да бъде така, могат да си позволят лукса да не ни харесват.
— Боя се, че в такъв случай все пак няма да е много приятно — рече унило Пелорат.
— Нищо подобно — каза Тривайз. — Слушай, Янов, аз говоря за официалното отношение на сейшелското правителство. Хората на планетата са си просто хора и ако сме мили и не се държим с тях като че ли сме господари на Галактиката, те също ще бъдат мили с нас. Ние не идваме на Сейшел, за да възцарим господството на Фондацията. Ние сме просто туристи и задаваме разни въпроси за Сейшел, каквито би задавал всеки турист. Освен това, ако положението позволява, можем да си дадем малко законна почивка. Няма нищо лошо в това да поостанем няколко дни и да видим какво могат да ни предложат. Може би имат интересна култура, интересен пейзаж, интересна храна или поне интересни жени. Пари за харчене не липсват.
Пелорат се намръщи.
— О, скъпи ми друже.
— Хайде — рече Тривайз, — не си чак толкова стар. Това няма ли да те заинтересува?
— Не бих казал, че не се е случвало да играя добре и тази роля, но сега положително не му е времето. Имаме мисия. Искаме да открием Гея. Нямам нищо против приятното прекарване — наистина нищо против — но ако започнем да се замесваме в разни авантюри, може да се окаже трудно да се освободим.
Той поклати глава и меко добави:
— Мисля, че се боеше да не би аз да си прекарвам прекалено добре времето в Галактическата библиотека на Трантор и да не мога да се отскубна оттам. Сигурно това, което за мен представлява Библиотеката, за теб е някоя привлекателна тъмноока девойка или пък пет-шест от тях.
— Янов, аз не съм развратник — каза Тривайз, — но пък и нямам намерение да ставам аскет. Добре, обещавам ти, че ще продължим тая работа с Гея, но ако на пътя ми се изпречи нещо приятно, не виждам никаква причина да не реагирам нормално.
— Ако поставиш Гея на първо място…
— Ще я поставя. Само помни, не трябва да казваш никому, че сме от Фондацията. Те естествено ще разберат, че сме оттам, защото имаме фондационни кредити и говорим със силен терминуски акцент, но ако ние не споменаваме нищо по въпроса, ще се преструват, че сме безродни чужденци и ще бъдат дружелюбни. Ако обаче демонстрираме, че сме от Фондацията, ще ни посрещат достатъчно учтиво, но няма да ни кажат нищо, няма да ни покажат нищо, няма да ни заведат никъде и ще ни оставят фактически съвсем сами.
Пелорат въздъхна.
— Никога няма да проумея хората.
— Защо да ги проумяваш? Всичко, което трябва да направиш, за да разбереш другите, е да се погледнеш по-внимателно. Ние с нищо не сме по-различни от тях. Как щеше Селдън да разработи своя план — изобщо не ме е грижа колко изпипан е бил математическият му апарат — ако не е разбирал хората; и как би го направил, ако те не бяха лесни за разбиране? Покажи ми човек, който не познава другите, и аз ще ти кажа, че той си е изградил лъжлива представа за самия себе си — не че искам да те засегна.
— Не съм се засегнал. Ще ти призная, че съм неопитен и че съм водил доста егоцентричен и ограничен живот. Може наистина да не съм се вглеждал по-внимателно в себе си, така че ще те оставя да бъдеш мой гид и съветник, що се отнася до хората.
— Добре. В такъв случай ме послушай и просто гледай пейзажа. Скоро ще се приземим и те уверявам, че няма да усетиш нищо. Двамата с компютъра ще се погрижим да е така.
— Голан, не се ядосвай. Ако някоя млада жена…
— Зарежи това! Просто ме остави да се погрижа за кацането.