Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Лично за себе си Собхаддарта бе решил, че не вярва нито дума от това, но внимаваше да не го разгласява, тъй като повечето от сейшелците не одобряваха антимедиумските съмнения. Наближаващото му пенсиониране можеше да бъде подложено на опасност, ако се разчуеше, че е материалист. Той попипа двете валма косми на брадичката си — едното с лявата ръка, другото с дясната, прокашля се високо и сетне каза с неподходяща небрежност:
— Това ли беше корабът, началник?
Началникът, чието също тъй сейшелско име бе Намарат Годхисаватта, бе зает с някакъв въпрос, свързан с получени от компютъра данни, и не вдигна очи.
— Какъв кораб? — попита той.
— „Далечната звезда“. Корабът от Фондацията. Онзи, дето току-що пуснах. Дето го холографирахме от всеки възможен ъгъл. Него ли беше сънувал?
Сега Годхисаватта вдигна поглед. Бе дребен човечец с почти черни очи, заобиколени от фини бръчици, които съвсем не бяха от склонност да се усмихва.
— Защо питаш? — каза той.
Собхаддарта се изправи и остави тъмните си разкошни вежди да приближат една към друга.
— Казаха, че са туристи, но аз никога не съм виждал такъв кораб и мисля, че са агенти на Фондацията.
Годхисаватта се облегна назад.
— Слушай, мой човек, колкото и да се опитвам, нещо не си спомням да съм ти искал мнението.
— Но, началник, аз смятам за свой патриотичен дълг да посоча, че…
Годхисаватта скръсти ръце на гърдите и остро погледна подчинения си, който — макар да бе далеч по-внушителен като физика и стойка — явно оклюма и доби съкрушен вид под погледа на своя шеф.
Годхисаватта каза:
— Мой човек, ако ти знаеш какво е добро за теб, ще си вършиш работата без много приказки; иначе ще се погрижа да не получиш пенсия, когато му дойде времето, а това ще стане скоро, чуя ли още една дума за неща, дето не те засягат.
С тих глас Собхаддарта отвърна:
— Да, сър — и с подозрителна сервилност добави: — Дали, сър, в моите задължения влиза да докладвам, че в обхвата на нашите екрани има и втори кораб?
— Смятай, че си докладвал — раздразнено рече Годхисаватта и се върна към работата си.
— С характеристики — продължи още по-смирено Собхаддарта, — които са много сходни с тези на кораба, дето току-що пуснахме.
Годхисаватта постави дланите си на бюрото и се надигна.
— Втори кораб?
Собхаддарта се усмихна вътрешно. Тоя варварин, плод на незаконна връзка (имаше предвид началника), явно не бе сънувал два кораба. После каза:
— Определено, сър! Сега ще се върна на своя пост в очакване на нареждания и се надявам, сър…
— Да?
Митничарят не можа да се сдържи въпреки риска за пенсията му.
— И се надявам, сър, че не сме пуснали тоя, дето не е трябвало.
41
„Далечната звезда“ бързо се движеше към повърхността на Сейшел и Пелорат гледаше като хипнотизиран. Облачната покривка бе по-тънка и накъсана отколкото на Терминус и точно както показваше картата — сушата беше по-компактна и обширна, включително и с по-широки пустинни области, ако се съди по ръждивия цвят на голяма част от континенталната повърхност.
Нямаше признаци за живот. Планетата изглеждаше опасана от стерилна пустиня — сива, с безкрайни бръчки, които може би бяха планински области, и — разбира се — от океан.
— Изглежда безжизнена — промърмори Пелорат.
— Не очаквай на тая височина да видиш някакви следи — каза Тривайз. — Щом се спуснем по-ниско, ще забележиш как земята става на зелени ивици. Всъщност още преди това ще откриеш мигащия пейзаж на нощната страна. Хората са склонни да осветяват своите светове, когато се стъмни; никога не съм чувал за планета, дето да прави изключение от това правило. С други думи, първият признак за живот, който ще забележиш, ще бъде не само човешки, но и технически.
Пелорат замислено процеди:
— В края на краищата хората по природа са дневни животни. Струва ми се, че измежду първите задачи на една развиваща се техника е превръщането на нощта в ден. Всъщност ако на някой свят още няма техника и той започва да я развива, би трябвало човек да може да проследи това развитие по увеличаването на светлината на затъмнената повърхност. Как предполагаш, колко време ще е нужно, за да се мине от цялостна тъмнина към цялостна светлина?
Тривайз се разсмя.
— Имаш странни идеи, но си мисля, че е тъй, защото си митолог. Не смятам, че който и да е свят някога ще развие всеобщо осветление. Нощната светлина би трябвало да следва структурата на плътността на населението, така че континентите ще светят на възли и нишки. Дори и Трантор в самия си разцвет, когато е представлявал една-единствена огромна структура, е оставял светлината да струи от него само в отделни разпръснати точки.