Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Ти беше прав — каза той. — Не можах да се въздържа да не погледна в ума ти. Видях, че сметна заявлението ми за грешка и то си беше тъй. Просто много ми се искаше да изтрия от лицето й тази нейна вечна усмивка и да й върна заради небрежния начин, по който толкова често узурпира моята роля.
Гендибал кротко рече:
— Може би щеше да е по-добре, ако ми го беше казал насаме и бе изчакал завръщането ми.
— Това нямаше да ми даде възможност да й нанеса удар. Знам, че е лоша мотивация за един Първи говорител.
— Ударът няма да я спре, Първи говорителю. Тя ще продължи да плете интриги за мястото ти и, вероятно, не без основания. Сигурен съм, че ще се намерят хора, дето да твърдят, че е трябвало да отхвърля твоето предложение. Няма да бъде трудно да се отстоява позицията, че говорителката Деларми има най-добрия ум край Масата и че именно тя ще е най-подходящият следващ Първи говорител.
— Най-добрият ум край Масата, а не далеч от нея — измърмори Шандис. — Тя не признава никакви истински врагове освен колегите си. Ако питаш мен, изобщо не е трябвало да бъде говорителка. Слушай, да ти забраня ли да взимаш демянката? Зная, че тя те натика в това положение.
— Не, не, причината да я взема, която изтъкнах, е истинска. Тя ще бъде система за ранно предупреждение и аз съм благодарен на Деларми, че ме накара да го прозра. Убеден съм, че жената ще се окаже много полезна.
— Добре тогава. Между другото, и аз не излъгах. Наистина съм сигурен, че ще постигнеш каквото е нужно, за да приключиш с тая криза — ако можеш да се довериш на интуицията ми.
— Мисля, че мога да й се доверя, понеже съм съгласен с теб. Обещавам ти, каквото и да стане, ще нанасям повече удари, отколкото получавам. Ще се върна тук, за да бъда Първи говорител, каквото и да правят Антимулетата или Деларми.
Още докато говореше, Гендибал изследва собственото си задоволство. Защо бе толкова убеден, така настойчив за тази самотна авантюра в космоса? Амбиция, разбира се. Прийм Палвър някога бе направил нещо подобно — той се канеше да докаже, че Стор Гендибал също може да го направи. След туй никой не би могъл да му попречи да стане Първи говорител. И все пак дали нямаше тук нещо повече от амбиция? Изкушение от битката? Възбуждащото желание на човек, който през целия си съзнателен живот е бил затворен на една загубена планета? Не му бе напълно ясно защо, но знаеше, че отчаяно му се иска да тръгне.
XI. СЕЙШЕЛ
39
За пръв път в живота си Янов Пелорат наблюдаваше как след така наречения от Тривайз „микроскок“ ярката звезда постепенно се превръща в огнено кълбо. Сетне четвъртата планета, Сейшел — тя бе населена и представляваше непосредствената им цел — стана по-едра и със забележимо по-малка скорост на въртене.
Компютърът беше направил карта на планетата и я бе проектирал на преносимия екран, който Пелорат държеше в скута си.
С апломба на човек, приземявал се на няколко дузини светове, Тривайз каза:
— Не бързай да се взираш прекалено силно, Янов. Ще трябва първо да минем през входната станция, а то може да се проточи доста.
Пелорат вдигна очи към него.
— Но нали е просто формалност.
— Да, само че това не й пречи да бъде досадна.
— Но сега е мирно време.
— Разбира се. Значи, че ще ни пуснат. Първо обаче изниква дребният въпрос за екологичния баланс. Всяка планета си има свой екологичен баланс и не иска да го разстройва. Така че съвсем естествено е да се проверяват корабите за нежелани микроорганизми или инфекции. Мярката е разумна.
— Струва ми се, ние нямаме такива неща.
— Да, нямаме и те ще го установят. Помни също, че Сейшел не е член на фондационната Федерация, така че сигурно известно време ще се изтягат назад в креслата си, за да ни демонстрират своята независимост.
Един малък кораб дойде да ги инспектира и сейшелският митничар се качи на борда. Тривайз, незабравил още времето в армията, бе много енергичен.
— „Далечната звезда“, от Терминус — докладва той. — Ето корабните документи. Невъоръжен. Частен кораб. Моят паспорт. Това е единственият пътник. Неговият паспорт. Туристи сме.
Митничарят имаше ослепителна униформа, в която доминираше аленият цвят. Бузите и горната му устна бяха гладко обръснати, но имаше къса брада, която се разделяше тъй, че от двете й страни стърчеше по едно вълмо. Той попита:
— Кораб от Фондацията?
Произнесе го „кораб от Фаундасията“, ала Тривайз бе достатъчно деликатен да не го поправи, нито дори да се усмихне. Стандартният галактически има толкова разновидности, колкото са планетите и човек просто говори своя собствен диалект. Докато няма взаимно неразбиране, това е без значение.