Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Всеки се настани на стол, който поддаде под теглото му и после се самооформи по очертанията на хълбоците и задните части. Пелорат явно бе изненадан и понечи да стане.
— Отпуснете се, професоре — рече Компор. — Аз вече го изпробвах. В някои отношения те са по-напред от нас. Това е свят, който вярва в малките удобства.
Обърна се към Тривайз, като прехвърли ръка през облегалката на стола и, възвърнал непосредственото си държане, каза:
— Ти ме обърка. Накара ме да почувствам, че Втората фондация наистина съществува, а това ужасно ме разстрои. Помисли само какви последици би могло да има то. Не беше ли твърде вероятно по някакъв начин да се справят с теб? Да те отстранят като заплаха? И ако аз бях се държал, сякаш съм ти повярвал, можеше и мен да отстранят. Разбираш ли моята гледна точка?
— Разбирам, че говори един страхливец.
— Каква полза щеше да има да приличам на храбрец от романите? — спокойно попита Компор, ала зениците му се разшириха от негодувание. — Можем ли ние с теб да попречим на една организация, която е в състояние да моделира нашите умове и емоции? Единственият начин да се борим ефикасно би бил — поне като за начало — да крием онова, което знаем.
— Значи ти го скри и се почувства в безопасност? Само че не го скри от кмет Бранно, нали? Доста си рискувал с нея.
— Да! Но реших, че си струва. Разговорите между мен и теб не можеха да доведат до нищо повече от това да се окажем ментално контролирани — или пък нашите спомени да бъдат изтрити едновременно. От друга страна, ако кажех на кмета… нали знаеш, тя добре познаваше баща ми. Баща ми и аз сме имигранти от Смирно, а кмет Бранно има баба, която…
— Да, да — нетърпеливо го прекъсна Тривайз, — можеш да проследиш рода си и още няколко поколения по-назад, чак до сектор Сириус. Ти го разправяше на всички, които познаваш. Продължавай, Компор!
— Е, тя бе склонна да ме изслуша. Ако можех чрез твоите аргументи да я убедя, че опасност има, Федерацията сигурно щеше да предприеме нещо. Ние не сме толкова безпомощни, колкото сме били по времето на Мулето, и — в най-лошия случай — това опасно знание би се разпространило по-нашироко, което значи, че нямаше да бъдем в толкова специфична опасност.
Тривайз язвително рече:
— Да застрашим Фондацията, но да си осигурим безопасност. Много патриотично.
— Това беше най-лошият изход. Аз обаче разчитах на по-добрия. — челото му леко се бе овлажнило. Изглежда непоклатимото презрение на Тривайз наистина го измъчваше.
— Но не ми каза за своя тъй мъдър план, нали?
— Не, не ти казах и съжалявам, Тривайз. Кметът Бранно ми заповяда да не ти казвам. Тя заяви, че иска да знае всичко, което знаеш и ти, но че си от ония хора, които биха започнали да се държат резервирано, ако разберат, че мислите им се препредават.
— Много е била права!
— Аз не знаех… не бих могъл и да предположа… нямаше начин да си представя, че тя планира да те арестува и да те изхвърли от Терминус.
— Тя просто е изчаквала подходящия момент, когато моят статус на съветник не би могъл да ме защити. Не го ли предвиди?
— Как? Ти самият не успя да го предвидиш.
— Ако знаех, че е осведомена за възгледите ми, щях да го направя.
С неочакван оттенък на безочие Компор каза:
— Много лесно е да говориш така със задна дата.
— И какво искаш от мен сега? След като и ти разсъждаваш със задна дата.
— Да наваксам за всичко. Да компенсирам вредата, която несъзнателно — да, несъзнателно — ти причиних.
— Божичко — сухо рече Тривайз, — колко мило от твоя страна! Само че не отговори на въпроса ми. Как се озова тук? Как така се случи да дойдеш на същата планета, на която съм и аз?
— Не е необходим някакъв сложен отговор — отвърна Компор. — Преследвах те!
— През хиперпространството? При положение, че корабът ми правеше серии от скокове?
Другият тръсна глава.
— Няма никаква мистерия. Аз имам същия модел кораб като теб и същия модел компютър. Знаеш, че доста пъти съм успявал да отгатна в каква посока ще тръгне един кораб през хиперпространството. Е, не го правя без грешки, но с компютъра съм много по-добър. А ти дълго се колеба на старта и ми даде възможност да преценя скоростта и посоката, в която тръгваш, преди да навлезеш в хиперпространството. Вкарах данните заедно с интуитивните си екстраполации в моя компютър и той свърши останалото.
— И наистина стигна до Сейшел преди мен?
— Да. Ти не използва гравитиката за разлика от мен. Предположих, че ще дойдеш в столицата, така че се спуснах право надолу, докато ти се приземи ето тъй — Компор направи малко спирално движение с пръста си, сякаш той бе кораб, движещ се по насочващ лъч.