Нежни екстази

Сивия орел я бутна назад.

— Не, Лия!

— Да, Уанмди Хота — съблазнително прошепна тя, улови члена му и започна да движи ръката си тъй, все едно го любеше. — Ако искаш, мисли си, че съм Шали. Представяй си, че аз съм твоята Шали и че това е тялото й, което те желае, когато влизаш в мен. Тя каза, че мога да те имам.

Сивия орел се взря в нея, а после сведе очи към чувствената гледка на мъжеството си, което тя галеше. Дали да не й позволи да уталожи болките му? Дали ще е в състояние да си представи, че тя е Шали? Защо при цялото му презрение към Лия му беше тъй хубаво? Защо предателското му мъжество умоляваше да получи успокоение дори с една долна робиня? А може би Шали му я е пратила? Толкова ли беше слаб, та да не може да се справи с тялото си?

Той я удари и се изплю.

— Дебнеш ме както хитрата лисица зайчето. Безсрамно ми предлагаш нещо, за което знаеш, че тялото ми ще одобри. Да, Лия, мъжеството ми се радва на подобно диво удоволствие. Но аз няма да ти позволя да вземеш онова, което принадлежи само на Шали. Обичам я и желая да се любя само с нея. Върви си! — твърдо й заповяда той.

Най-накрая Лия разбра, че той говори сериозно!

— Ти отказваш насладата, която така щедро ти предлагам? А ако Шали никога не ти разреши да я докоснеш? Тя каза, че е съгласна ние да се любим!

— Аз отново ще спечеля любовта и желанието й. Тя е ранена и се страхува. Скоро вече няма да се чувства така. Беше ядосана, но никога не е предлагала да я замениш.

— Какво ще стори тя, ако усети, че сме любовници? — намекна тя.

— Ние не сме любовници! И никога няма да бъдем! Никога не съм търсил близостта ти! Никога не съм те поглеждал с желание! Ти въобще не си й съперница! Няма такава жена! Върни се в лагера и никога не ме приближавай!

— Колко си горд и упорит, Уанмди Хота! Аз пък съм търпелива. Ще дойде ден, когато тялото ти ще те принуди да приемеш предложението ми! Колко дълго още ще страда той така? — предизвика го тя и докосна отново члена му, който незабавно реагира.

Лия се разсмя безсрамно.

— Виждаш ли, Уанмди Хота. Ти може да не ме искаш, но той копнее за мен.

— Спри, Лия, или още сега ще те набия — заповяда й той.

Но тя упорито го галеше и хитро го предизвикваше.

— Наистина ли искаш да спра? Той светкавично я блъсна назад.

— Васичу витковин! Хия!

Наричайки я бяла курва, той грабна дрехите си и ги навлече. Хвърли поглед към нея и се присмя:

— Никога няма да заемеш мястото й! Няма да ме изкушиш да й изменя!

— А ако тя научи за връзката ни?

— Само да й кажеш една лъжа, ще те убия — изръмжа той.

— Лъжа ли? А по-рано, докато я нямаше?

— Обуздай езика си, преди да съм го откъснал! — Той се обърна и се отдалечи.

Когато той изчезна, Лия седна и се загледа право напред.

— Ще си платиш за това, дивак такъв! Само въпрос на време е докато дойдеш и ме помолиш да задоволя нуждите ти. Ще напълня ушите на Шали с толкова много лъжи, че тя никога няма да ти даде да я докоснеш! Все още те държа в ръцете си! — Слаб смях излезе от устните на Лия. — Шали е една глупачка. Наистина смята, че сме били приятелки. Чудя се как ли ще се чувстваш, безценна ми принцесо, ако знаеше истината за мен и за това мъжко животно. За съжаление не можеш да си спомниш последния ни спор. Нито за миг не ми е хрумвало да оставя на мира Сивия орел, както ти ми заповяда. Ще го съблазня, а после ще стана негова съпруга! За съжаление онези войници не те убиха, за да се махнеш от пътя ми. Но все едно, рано или късно аз ще заема мястото ти. Умея да чакам, а ти ще ми подариш победата със студенината, с която го отхвърляш. Колко дълго си мислиш, че един мъж може да потиска желанията си, особено когато аз съм пред очите му?