Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Само малко информация. Съпругата ви ме нае да открия родителите ви. Би било полезно…
— Какво е направила тя? — избухна Ейнджъл. — По дяволите, не мога да повярвам, че тази жена отново си пъха носа в хорските работи и то толкова скоро след кашите, които беше забъркала. Дори не може да дочака да се прибере у дома си. И този път това засяга и мен!
Финъс изпита прилив на задоволство. Обичаше да наблюдава човешките реакции. Достатъчно е да подхвърлиш точната дума или фраза и хората започват да се държат по най-неочакван начин. Разбира се, не очакваше, че този мъж ще загуби самообладание. Това още веднъж доказваше, че всички имат своята уязвима страна.
Финъс реши да опита отново.
— Би било много полезно, ако ми опишете родителите си или ми разкажете всичко, което си спомняте за тях.
Черните пламтящи очи се впиха в него.
— Тя ви е наела. Получете информацията си от нея.
— Как можех да знам, че няма да искате да ми сътрудничите? Те са ваши родители, но сега ми се струва, че малката дама, за която сте се оженили, е единствената, която желае да ги открие.
— Добре, Кирби, убедихте ме — сърдито рече Ейнджъл. — Не си спомням баща си, но майка ми имаше черна къдрава коса и черни очи.
Финъс извади бележника си.
— Като вашите?
— Не. Струва ми се, че бяха тъмнокафяви.
— А особени белези?
— Не си спомням такива.
— Какво можете да ми кажете за възрастта й и за националността?
— Тя беше млада и хубава.
— Всички майки изглеждат хубави за петгодишните си синове. Да е говорила с някакъв акцент?
— Ако е било така, то и аз щях да говоря като нея и не бих го забелязал, нали… — Ейнджъл внезапно спря, Изглеждаше объркан. Сега като го споменахте, си спомням, че Старата мечка ми каза, че съм говорел много смешно, когато ме откраднал. Разбира се, самият той говореше на развален английски, така че може би аз съм говорел правилно.
— Тогава… — добави Финъс и Ейнджъл го изгледа намръщено. — Но, разбира се, вие сте продукт на доста примитивно възпитание.
— Нямам никакви проблеми да накарам другите да ме разберат — застрашително отвърна Ейнджъл.
— Не се и съмнявам — ухили се Финъс. — Оръжията винаги се разбират по-добре от думите. Но да продължим. Първото ми предположение беше, че с вашите коси и очи може би сте наполовина индианец, но костната ви структура е различна, а и онзи стар индианец сигурно е познавал достатъчно други индианци, за да различава отделните диалекти. В такъв случай вашият не би го учудил. Второто ми предположение е, че може би сте чист испанец. Но вероятността майка ви да е била чужденка няма с нищо да ми помогне, ако не мога да открия вестниците от онова време.
— Наистина ли мислите, че в толкова голям град изчезването на едно дете ще намери място във вестниците?
— Напълно съм убеден. Проблемът е да разберем къде се пазят старите издания. Редакциите на повечето вестници не разполагат с достатъчно място, за да съхраняват старите вестници, но в някои от тях се опитват да запазят поне първите страници. Както сам казахте обаче, този град е голям и ще бъде истински късмет, ако открием поне един вестник отпреди двадесет години.
— А с моя късмет това едва ли ще съдържа някакви статии за мен.
— Да не би напоследък късметът да бяга от вас? — Ейнджъл само изръмжа и Финъс се засмя. — Е, според мен този път той ще се обърне във ваша полза. Това е един от най-лесните ми случаи. Много по-трудно е да се открият хора, които бягат от закона. Надявам се, че сегашният случай няма да ми отнеме много време.
— Ако ги откриете, изпратете сметката на мен — заяви Ейнджъл. — Не желая да съм задължен на онази жена, за която съм женен.
— Съмнявам се, че това ще й хареса. Според мен тя ги търси заради вас.
— Какво да се прави, ще трябва да се примири.
— Но това е въпрос на принцип. Тя е тази, която първа ме нае.
— В такъв случай аз ви уволнявам от нейно име и ви назначавам от свое. Доколкото знам, един съпруг има право на това.
— Докато не е разведен.
— Махайте се, Кирби.
Финъс отново се засмя. Ейнджъл затръшна вратата зад гърба му. Едва след няколко минути осъзна, че Каси се намираше в същия град, навярно само през няколко улици от него. Проклетото му тяло се изпълни с диво желание и копнеж по нея.
ГЛАВА 32
— Разведени ли сме вече?
Каси рязко се събуди от тихия глас в ухото и.
— Какво?
— Разведени ли сме вече?
Веднага разбра кой питаше, просто не можеше да повярва, че е в стаята й.
— Ейнджъл!
Ръката му се плъзна в косите й, тялото му покри нейното.
— Само отговори на въпроса ми, Каси!
— Не сме.
— А ти…?